Червените линии? Украйна стана първата държава, навлязла на територията на ядрена държава
Снимка: архив, БГНЕС
|
От десетилетия се смята, че държавите, които притежават ядрени оръжия, до голяма степен са защитени от атаки и дори много по-малки държави като Иран, Израел и Северна Корея се стремят към такива оръжия, разчитайки на това неписано правило, за да се защитят от съседите си. Оказа се обаче, че и това правило има изключения - на 6 август Украйна стана първата държава, прекрачила червените линии и навлязла на територията на ядрена държава, пише „Уолстрийт джърнъл“, цитиран от Investor.bg.
Това е и първото настъпление на руска територия след Втората световна война насам. Вече три седмици украинските военни държат под контрол 1300 кв. км и повече от 100 населени места в Русия. За много анализатори това е изненадващ обрат, посочва изданието и припомня някои ескалации по границите на държави с ядрени оръжия, но като цяло такова мащабно настъпление се случва за първи път.
За анализатори, цитирани от „Уолстрийт джърнъл“, липсата на реакция сега може да означава едно - вече никой не знае къде са "червените линии" на Русия и в един момент може да се окаже, че са преминати още преди месеци. Бившият преговорящ за оръжейния контрол между Запада и СССР, а по-късно и Русия Николай Соколов коментира, че руският президент Владимир Путин разглежда заплахата към своя режим като заплаха за суверенитета на Русия. Соколов днес съветва западни военни анализатори и експерти.Именно страхът от преминаването на "червените линии" на Русия е водещо в стратегията на САЩ и президента Джо Байдън по отношение на Украйна. Целта е да няма директен сблъсък между НАТО и Русия. По тази причина се бавеха доставките на модерни оръжия, а след това и на танкове и изтребители. В същото време Киев се опитваше всячески да докаже на Запада, че границите на Кремъл са всъщност доста гъвкави.
И това е една от причините за Курската операция, посочва още „Уолстрийт джърнъл“. Сега настъплението там се забавя, но Украйна продължава да държи инициативата на този фронт.
Всъщност Москва периодично заплашваше Запада с възможна реакция на "провокации", в съзвучие със своята ядрена доктрина. А тя предвижда четири сценария, при които е допустимо използването на ядрено оръжие. Сред тях са сигурни данни за изпращане на ядрени ракети към територията на Русия, данни за готвено настъпление или настъпление от друга ядрена сила, както и заплаха за териториалната цялост, включително и от неядрена сила.
На 1 септември зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков коментира, че Москва обмисля обновяване на своята стратегия, но съвсем мъгляво - заради медийна публикация, че САЩ са обновили своята ядрена доктрина, а и без да дава някакви конкретни дати кога ще бъде направена или представена промяната.
Отговор на настъплението в Курска област не се коментира и от редица висши чиновници в Кремъл, които заплашваха с ядрени удари по територията на цяла Европа още в първите месеци на войната - например бившият ръководител на "Ростех" Дмитрий Рогозин или бившият президент Дмитрий Медведев, който в момента е заместник-председател на Съвета за сигурност.
Единственото, което предприема Русия досега по отношение на настъплението в Курска област, е "отмъщение", както бяха представени най-масовите ракетни удари досега над Украйна - на 26 и 27 август. Украинските системи за противовъздушна отбрана (ПВО) успяха да се справят с повечето от тях. Засега обаче Киев не може да противодейства на управляемите авиационни бомби - модернизирани от времето на Втората световна война и нанасящи значителни разрушения, и заради тях настоява за пресичането на още една "червена линия". А именно възможността да нанася удари по цели на територията на Русия със западни ракети.
През миналата седмица министърът на отбраната на Украйна Рустем Умеров беше на посещение във Вашингтон и според медийни публикации е носил списък на желаните цели, които могат да бъдат ударени с ракетите ATACMAS и Storm Shadow. Предстои да видим дали този списък ще бъде съгласуван.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
- 20:20 ЕК препоръчва забрана на пушенето и по спирки и басейни
- 20:13 Лудогорец победи Славия с 1:0 като гост
- 20:10 Колко хора не са успели да гласуват на предния вот? ЦИК не знае
- 20:00 Взривените пейджъри: Очевидци за хаоса, който атаката на Мосад причини в Ливан
- 19:55 Втора вълна взривове на пейджъри в Ливан
Какво следва за американските акции, облигации и долара след намалението на лихвите? 
Европейските борси отбелязаха спад в очакване на решението на Фед за лихвите 
Wall Street вероятно подценява важен показател за риска 
И мрежовите оператори ще бъдат компенсирани заради скъпия ток 
Нападението с пейджърите може да се окаже пагубно за Хизбула 
Нов чатбот ще управлява ETF, като имитира стратегиите на инвеститори като Бъфет 
BASF може да листне на борсата подразделението си за агрохимикали 
ЕС глобява Унгария с €200 млн., заради политиките й за предоставяне на убежище 
Тодор Тагарев: Не виждам защо черната кутия на L-39 няма да бъде разчетена тук 
Джевдет Чакъров: Никой не може да отнеме марката ДПС 
Централна емисия 
Централна емисия 
Заги: Трудно е, но се надявам да излъжем Левски 
Гръм в Германия: Шаби Алонсо напуска Байер 
Голям талант се завръща в Барса след година отсъствие 
Сираков каза защо Лудогорец отново е на върха 
Озоновата дупка над Антарктида намалява 
Нова хипотеза обяснява изгубената луна на Марс 
„СпейсЕкс“ изведе в орбита два спътника на Европейската космическа агенция 
Откриха надгробна могила от римско време във Варненско 
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |