Червените линии? Украйна стана първата държава, навлязла на територията на ядрена държава
Снимка: архив, БГНЕС
|
От десетилетия се смята, че държавите, които притежават ядрени оръжия, до голяма степен са защитени от атаки и дори много по-малки държави като Иран, Израел и Северна Корея се стремят към такива оръжия, разчитайки на това неписано правило, за да се защитят от съседите си. Оказа се обаче, че и това правило има изключения - на 6 август Украйна стана първата държава, прекрачила червените линии и навлязла на територията на ядрена държава, пише „Уолстрийт джърнъл“, цитиран от Investor.bg.
Това е и първото настъпление на руска територия след Втората световна война насам. Вече три седмици украинските военни държат под контрол 1300 кв. км и повече от 100 населени места в Русия. За много анализатори това е изненадващ обрат, посочва изданието и припомня някои ескалации по границите на държави с ядрени оръжия, но като цяло такова мащабно настъпление се случва за първи път.
За анализатори, цитирани от „Уолстрийт джърнъл“, липсата на реакция сега може да означава едно - вече никой не знае къде са "червените линии" на Русия и в един момент може да се окаже, че са преминати още преди месеци. Бившият преговорящ за оръжейния контрол между Запада и СССР, а по-късно и Русия Николай Соколов коментира, че руският президент Владимир Путин разглежда заплахата към своя режим като заплаха за суверенитета на Русия. Соколов днес съветва западни военни анализатори и експерти.Именно страхът от преминаването на "червените линии" на Русия е водещо в стратегията на САЩ и президента Джо Байдън по отношение на Украйна. Целта е да няма директен сблъсък между НАТО и Русия. По тази причина се бавеха доставките на модерни оръжия, а след това и на танкове и изтребители. В същото време Киев се опитваше всячески да докаже на Запада, че границите на Кремъл са всъщност доста гъвкави.
И това е една от причините за Курската операция, посочва още „Уолстрийт джърнъл“. Сега настъплението там се забавя, но Украйна продължава да държи инициативата на този фронт.
Всъщност Москва периодично заплашваше Запада с възможна реакция на "провокации", в съзвучие със своята ядрена доктрина. А тя предвижда четири сценария, при които е допустимо използването на ядрено оръжие. Сред тях са сигурни данни за изпращане на ядрени ракети към територията на Русия, данни за готвено настъпление или настъпление от друга ядрена сила, както и заплаха за териториалната цялост, включително и от неядрена сила.
На 1 септември зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков коментира, че Москва обмисля обновяване на своята стратегия, но съвсем мъгляво - заради медийна публикация, че САЩ са обновили своята ядрена доктрина, а и без да дава някакви конкретни дати кога ще бъде направена или представена промяната.
Отговор на настъплението в Курска област не се коментира и от редица висши чиновници в Кремъл, които заплашваха с ядрени удари по територията на цяла Европа още в първите месеци на войната - например бившият ръководител на "Ростех" Дмитрий Рогозин или бившият президент Дмитрий Медведев, който в момента е заместник-председател на Съвета за сигурност.
Единственото, което предприема Русия досега по отношение на настъплението в Курска област, е "отмъщение", както бяха представени най-масовите ракетни удари досега над Украйна - на 26 и 27 август. Украинските системи за противовъздушна отбрана (ПВО) успяха да се справят с повечето от тях. Засега обаче Киев не може да противодейства на управляемите авиационни бомби - модернизирани от времето на Втората световна война и нанасящи значителни разрушения, и заради тях настоява за пресичането на още една "червена линия". А именно възможността да нанася удари по цели на територията на Русия със западни ракети.
През миналата седмица министърът на отбраната на Украйна Рустем Умеров беше на посещение във Вашингтон и според медийни публикации е носил списък на желаните цели, които могат да бъдат ударени с ракетите ATACMAS и Storm Shadow. Предстои да видим дали този списък ще бъде съгласуван.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Лейбъристите планират да облекчат правилата за двигателя с вътрешно горене 
Германската икономика потъва и Шолц не иска да я спаси 
Мишел Барние се радва на по-голяма подкрепа от Макрон във Франция 
Индийският фондов пазар е горещ и трябва да се внимава 
Южна Корея се конкурира с Китай в областта на глобалната инфраструктура 
Зареждането на EV е изправено пред по-дълбоки проблеми, отколкото си даваме сметка 
Нова заплаха за режима на Мадуро - запасите от долари на Венецуела са унищожени 
Китай иска да замени Джеф Безос като най-голямата заплаха за Мъск в Космоса 
ГЕРБ: Против прибързаното законодателство на "Продължаваме промяната" сме 
Родители дават до 150 лв. за цветя за първия учебен ден 
Десетки ракети бяха изстреляни от "Хизбула" срещу Израел 
Челен удар рани човек и затвори част от пътя Варна - Бургас 
Неста знае, че се движи по ръба на бръснача 
Нойер заряза Германия и стана щастлив 
Мота плюе по своите след ремито с Емполи 
Милан трупа увереност с победи като тази 
Учени идентифицираха лекарство, забавящо биологичното стареене при примати 
НАСА изпраща апарат в търсене на лед на Луната 
40 процента от дъждовните гори в Амазонка остават незащитени 
Учени разработиха иновативен начин за активиране на Т-клетките, борещи се с рака 
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |