Миналата седмица индийското правителство обяви, че Русия е освободила десетки от 91 индийци, които са били измамени да се бият за руските сили във войната на страната с Украйна. Няколко от тях след това са се завърнали у дома, докато процесът по връщането на други е в ход. Неяз Фаруки от BBC разговаря с някои от мъжете за техните борби.

"В паника съм. Не съм сигурен дали ще се върна безопасно или в ковчег. Моля те, спаси ме."

Това е съобщението, което Урген Таманг, бивш индийски войник, изпраща до BBC от южен украински град, няколко дни преди да бъде уволнен от фронтовата линия във войната на Русия срещу Украйна, която навлезе в третата си година този февруари.

Таманг е сред 91-те индийци, които са били принудени да се бият във войната. Повечето от тях са от бедни семейства и са привлечени от агенти с обещания за пари и работа, понякога като "помощници" в руската армия. Но вместо това те били изпратени в зоната на военните действия. Много от тях казаха, че са били разположени в части от Украйна под руски контрол, където е трябвало да управляват противопехотни мини, дронове, ракети и снайперски атаки с малко или никакво военно обучение.

Девет индийци са загинали в конфликта досега, а индийските власти съобщиха, че са арестували 19 души за трафик на хора.

През юли Русия обеща предсрочно освобождаване на всички индийци, воюващи в нейната армия, след посещение на индийския премиер Нарендра Моди в Москва, по време на което той повдигна въпроса пред президента Владимир Путин. Двете страни имат традиционно топли отношения. 45 от тях са отписани оттогава. Някои са се завърнали безопасно у дома, докато други като Таманг са на път.

"Не мога да повярвам, че съм излязъл оттам", казва Сунил Карва, електротехник от Раджастан, който се присъединил към руската армия през февруари и бил пратен в Бахмут.

Карва описва сцени на смърт и разрушение, реалност, която го засегнала най-тежко, когато човек от съседното му село бил прострелян на бойното поле.

"Изпратиха го обратно на фронтовата линия 15 дни след нараняването и той припадна на терена. Сега той е парализиран", допълва той.

Подобно на него, повечето от другите вербувани също са били служители на възраст между 19 и 35 години, които са били наети от агенти, базирани в Индия, Дубай и Русия. Казват, че договорите им били на руски език, който не разбирали. Въпреки това те ги подписали с надеждата да получат по-добри възможности.

"Процесът беше толкова бърз – само няколко подписа и снимки и бяхме в армията", казва Карва.

Раджа Патан се присъединил към армията през февруари, след като консултант по образованието го измамил да се запише в несъществуващ колеж.

"Когато стигнах там, видях банери, рекламиращи набирания за армията. Дотогава бях похарчил толкова много време и пари, че все пак реших да се присъединя", споделя той.

Смъртта на двама негови приятели го накарала да напусне. Той бил освободен през август с помощта на симпатичен руски командир, който улеснил излизането му.

Сега базиран в Москва, той помага на други индийци да избягат оттам.

Мохамад Суфян от южния щат Телангана се завърна в Индия на 12 септември с още петима мъже. На безопасно място, в дома си, той носи травмата от оцеляването на фронтовата линия. "Там имаше малко почивка и в началото не можех да говоря със семейството си 25 дни", казва той.

Най-страшният момент идва през февруари, когато неговият приятел Хемил Мангукия - индиец от щата Гуджарат - е убит точно пред очите му.

"Той беше само на 15 метра от мен, копаейки изкоп близо до Кринки (до Херсон), когато падна ракета", спомня си Суфян. "Сложих тялото му в камиона със собствените си ръце. След като видях тялото на моя приятел, нямах сили за нищо“, добави той."След смъртта Суфян и други останали там индийци пуснали видеозапис с молби за помощ, който достигнал до индийския депутат Асадудин Оуаиси, който повдигнал въпроса пред външното министерство. Семействата на мъжете също се обърнали към индийското правителство за помощ за връщането им.

"Чудо е, че се върнах у дома“, каза Азад Юсуф Кумар, жител на управлявания от Индия Кашмир, който бил част от групата на Суфян в армията. "В един момент копаеш окоп, а в следващия пада артилерия и изгаря всичко. Всичко беше въпрос на късмет върху кого ще се случи".

През февруари Кумар каза пред BBC как е прострелял крака си по погрешка по време на тренировка. "Командирът ми повтаряше, използвайте дясната си ръка, за да стреляте, използвайте лявата си ръка, за да стреляте, стреляйте отгоре, стреляйте надолу", разказва той. "Никога не бях докосвал пистолет. Беше изключително студено и с пистолета в лявата си ръка накрая прострелях крака си."

Сега обратно в Кашмир, той говори за това как неговият командир го е обвинил, че умишлено се е прострелял, за да избегне отиването на фронтовата линия.

"Но аз съм късметлия, че не отидох да се бия. Четирима мъже от моя лагер загинаха при нападение по това време. Можех да съм един от тях", казва той.

Въпреки че скорошните освобождавания донесоха облекчение на мнозина, тези, които все още са в Русия, са изправени пред нарастващо отчаяние, тъй като освобождаването им се забавя.

Таманг, който се присъединил към руската армия през януари, каза по-рано пред вестник The Indian Express, че 13 от 15 неруски членове на неговата част са загинали.

Фактът, че той бил изпратен на фронтовата линия поне два пъти, след като подписал писмото си за уволнение през август, засилили страховете му и недоверието в процеса.

На 15 септември той бил на път за Москва, но все още се съмнявал дали наистина се прибира у дома. "Излизам, но ще продължа да ви изпращам местоположението си", каза той.

Когато за последно е изпратил съобщение, той е напуснал Украйна, надявайки се да продължи пътуването си до дома.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase