Докато САЩ обмислят разхлабването на някои от ограниченията върху използването от Украйна на доставените от Запада ракети с голям обсег, за да се даде възможност за атакуване на летища и места за изстрелване на ракети по-дълбоко в Русия, Украйна остава в затруднение.

В сегашния си вид Вашингтон не изглежда готов да свали напълно ръкавиците и да позволи на Украйна да атакува летищата на Русия с американски ракети с голям обсег на действие - въпреки че може да оттегли ограниченията за Storm Shadows на Обединеното кралство, които използват американска технология.

"Бих искал да видя по-откровена позиция от администрацията на Байдън, която казва, че няма причина Украйна да не отвърне на удара", казва бившият пратеник на САЩ в НАТО Кърт Волкър пред POLITICO. "Русия е тази, която атакува Украйна от всички тези съоръжения в Русия. Няма причина САЩ да се дърпат. Но не мисля, че ще видим Байдън да разрешава използването на американски ракети за нанасяне на удари по руски летища, въпреки че на британците може да бъде позволено да продължат без възражението на САЩ. Но това няма да е достатъчно."

И ако това наистина е резултатът от тези продължили седмици интензивни преговори, енергийните служители на Украйна ще бъдат сред най-разтревожените.

Те се опасяват, че предстоящата зима може да се окаже преломна точка за Украйна в енергийната война. И това е до голяма степен, защото руските командири адаптират тактиката си за въздушни удари, след като са се поучили от предишната си неуспешна кампания за бомбардировки, за да сринат енергийната система на страната. И неотдавнашните доставки на иранските балистични ракети Fath-360 с близък обсег на Русия ще им помогнат да го направят.

Украински официални лица очакват Русия да използва тези ракети, които имат ограничение на обсега от 120 километра, за да допълнят своите планиращи бомби при атака към логистични и комуникационни центрове и складове за боеприпаси в тила на фронтовите линии на Украйна. Това от своя страна ще освободи Русия да концентрира собствените си ракети с по-голям обсег върху гражданската инфраструктура - особено енергийната система, в опит да я разбие.

На прицела са ключови подстанции, захранващи с електричество все още работещите атомни електроцентрали на Украйна в Ровно, Хмелницки и Южноукраинск. Ако тези подстанции бъдат извадени от строя, реакторите трябва да бъдат спрени бързо, в противен случай това може да провокира "ядрен инцидент", обяснява енергийният експерт Михайло Гончар пред POLITICO. И "това се стремят да направят руснаците – да ударят ключовите подстанции".

Понастоящем 55% от енергията на Украйна се генерира от нейните три действащи атомни електроцентрали - тази в Запорожие, която е най-голямата ядрена централа в Европа, беше превзета от Русия през 2022 г. и до голяма степен е затворена. Руските ракетни удари и нападения с дронове са унищожили 9 гигавата от капацитета за производство на електроенергия в страната – това е половината от пиковото зимно потребление – с 80% от топлинното производство от въглищни и газови електроцентрали и една трета от водноелектрическия производствен капацитет, унищожен след бомбардировки .

Миналата година Русия се опита да изолира тези атомни електроцентрали, като се съсредоточи върху влошаването на преноса на енергия в Украйна. Той беше насочен към дистрибуция до потребители и фирми, но беше посрещнат с характерната украинска изобретателност и объркан от импровизирани ремонти и пренасочване.

Парализирайки трите атомни електроцентрали обаче, играта за Украйна в енергийната война ще свърши, намалявайки нейния капацитет за водене на война, сривайки икономиката и отслабвайки позицията й, ако мирните преговори изобщо започнат.

И според официални лица в Киев именно страхът това да се случи е един от факторите, каращи администрацията на Байдън да преразгледа ограниченията, включително за американските ATACMS и британските Storm Shadows. Вашингтон се надигна, когато руските въздушни удари започнаха да се насочват към главните подстанции, захранващи оперативна електроенергия към атомните електроцентрали в края на август. "Това концентрира умовете", казва украински служител, пожелал анонимност, за да говори свободно.

Въз основа на проучване на Центъра за глобални изследвания на Гончар, споделено с НАТО, руският удар на 26 август сигнализира за тази промяна в тактиката.

"Той беше масивен - един от най-големите въздушни удари от началото на войната преди почти три години - и комбинираше използването на доставени от Иран дронове Shahed и произведени в Русия крилати и балистични ракети".

Русия изстреля 109 дрона този ден в офанзива, организирана за обвързване на украинската противовъздушна отбрана, докато стратегическите руски бомбардировачи и изтребители МиГ-31К, летящи от летища в Русия, изстреляха 127 крилати и балистични ракети, насочени към електрозахранващите подстанции на атомните електроцентрали. Украинската противовъздушна отбрана успя да ги прехване, но въпреки това имаше 32 удара, причиняващи значителни щети.

"Ако не ни се даде възможност да се насочим по-дълбоко в Русия и да достигнем Русия, шансовете ни да преминем" през тази зима не са толкова големи“, мрачно отбелязва Гончар. И Володимир Кудрицки, бивш главен изпълнителен директор на украинската национална електропреносна мрежа Ukrenegro, е съгласен с тази оценка.

Говорейки пред POLITICO, той казва, че има три фактора, които ще се окажат критични за Украйна тази зима - времето, руските ракети и способността на Украйна да нанася удари по руските летища, за да блокира стратегическите бомбардировачи и изтребители. Най-големият му страх е, че това ще се превърне в повторение на края на 2022 г., когато той наистина се опасяваше, че няма да успеят да запазят светлините.

От своя страна украинските официални лица се надяват, че перспективата за колапс на енергийната система в крайна сметка ще надделее над страховете на Вашингтон от ескалация, които толкова често са изнервяли западните съюзници, когато решават какво да доставят на Украйна, в какви количества и какво Украйна може да направи с това, което й е дадено. Те се оплакват от това, че Западът позволява на руските заплахи за отмъщение да оформят политиката му и да преследват управление на ескалацията, основано на страха.

Разбира се, руският президент Владимир Путин предсказуемо засили реториката си миналата седмица, когато се появиха новини за възможно преразглеждане на ограниченията върху използването на доставени от Запада ракети с голям обсег в Русия, заявявайки, че това ще постави НАТО "във война" с Русия и "значителна промяна" на характера на украинския конфликт. Това би означавало "нищо по-малко от прякото участие на страните от НАТО", заплаши той.

Следвайки репликата му, други високопоставени руски служители хорово заговориха, като заместник-министърът на отбраната Александър Фомин предупреди, че Западът играе опасна игра, която може да доведе до пряк военен сблъсък между ядрените сили.

Но украински официални лица твърдят, че подобни смразяващи кръвта ядрени заплахи - сред най-явните след Студената война - са празни и че всеки път, когато нова оръжейна система е била доставена или използвана през границата в Русия, или е стреляна по цели в окупирани Крим и Донбас, Москва не е предприемала нищо.

Междувременно западни служители твърдят, че нямат друг избор, освен да бъдат благоразумни и да приемат сериозно заплахите - че са длъжни да го направят, защото последствията могат да бъдат катастрофални, ако изчислят нещата погрешно. И все пак, миналата седмица директорът на ЦРУ Уилям Бърнс посочи ядрените заплахи на Москва от 2022 г. като пример защо подобни изявления не винаги трябва да се приемат за чиста монета: "Путин е побойник. Той ще продължи да дрънка със саби... Не можем да си позволим да бъдем сплашени от това", каза той на конференция в Лондон.

Въпреки това Бърнс също подчерта, че никой не трябва да подценява риска от ескалация и призна, че агенцията му искрено се е страхувала, че Русия може да прибегне до тактически ядрени оръжия през 2022 г. И докато Байдън и британският премиер Киър Стармър отхвърлиха заплахите на Путин в петък, администрацията на САЩ все още изглежда в капан между две притеснения - страх от това как Москва може да отговори, ако доставени от Запада ракети започнат да удрят руски летища и провалят проекти за започване на мирни преговори, и тревога от перспективата Украйна да загуби власт.

Критиците на Байдън твърдят, че той е прекалено предпазлив.

"Киев е ударен; Харков е ударен. Украйна трябва да има способността да се защитава, като се насочва към военни цели в Русия", казва Доналд Бейкън, американски конгресмен и бивш генерал от военновъздушните сили на САЩ, пред POLITICO. Той изрази разочарование от появяващите се признаци, че Байдън може да се съгласи британските Storm Shadows да бъдат използвани за атаки срещу руски летища, но не и американски ATACMS, и обвини съветника по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан за предпазливостта.

„Времето не е приятел на Украйна. И така, трябва да му дадете възможност да използва ресурси, за да се защити. Мисля, че руската ескалация ще бъде минимална, защото ако те ще нанесат удар срещу Полша или балтийските страни, мисля, че това отваря кутия с червеи за Русия, която тя не може да си позволи. Кой от кого трябва да живее в страх? Защо се страхуваме от Путин? Нека го оставим да се страхува от нас“, добави той.

Волкер е съгласен. "Президентът има това възпитание от Студената война, мислене от 80-те години, което казва, че трябва да избягваме войната на всяка цена. Мисля, че той е останал в това мислене... Също така мисля, че имате екип от хора около него, които са невероятно предпазливи и смятат, че не можем да си позволим да сме в конфликт с Русия защото се нуждаем от Русия и по други въпроси", обяснява той. "Те смятат, че всеки път, когато САЩ упражняват власт, това е лошо за света, така че не трябва да го правим. Според мен това е напълно погрешно мислене."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase