Изследване показва, че 60% от гражданите в България нямат досег и достъп до културни дейности. Това се дължи на недостиг на финанси сред домакинствата, увеличаващият се брой на хората с по-малко свободно време, липсата на среда, изградени навици и липса на транспортна мобилност. Едно от предложенията, което касае най-младите и изграждането на навиците им, е въвеждане на културни паспорти, които да обхванат около 1,3 милиона души на възраст от 6 до 26. Това би коствало на държавата около 130 милиона лева. Трябва да се работи и в посока достигане на бюджет за култура, равняващ се на 1% от БВП, като той в момента достига едва 0,56%, това коментира Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

Изследване на Обсерваторията по икономика на културата проследява какво се случва с публичните финанси в сектора на културата, каква част от тях се връща към гражданите под формата на услуга и какъв е процентът на хората, оставащи без досег и достъп до култура и културни дейности, каза Андреева-Попйорданова. Изследването сочи, че повече от 60% от гражданите нямат досег и достъп до културни дейности.

Повтарящи се данни от миналия доклад сочат, че основните пречки са недостиг на финансови средства сред домакинствата, увеличаващ се процент на хората с недостатъчно свободно време в двете най-високи доходни групи. Сред анкетираните хора на възраст между 18 и 30 г. се вижда липса на среда и изградени навици.

Вижда се и драстично разделение между културното участие в големите и областни градове и по-малките общини и населени места. В София се виждат интересни данни, като голяма част от възрастните хора, извън трудоспособна възраст и младите в диапазона 18-30 г. не участват в културни дейности заради стандартните за страната причини, като тук се добавя и транспортният фактор.

Въпреки че голяма част от културните дейности в държавата са дотирани, то в малките населени места липсва културна инфраструктура и мобилност. Това разрушава навиците на хората и потребностите им за такъв тип дейности. Телевизионният екран и интернет са алтернативни и достъпни източници, но живото преживяване остава невъзможно за живущите там.

"С тези данни следва да се започне (липсващата) политика по отношение на развитие на аудиторията и програма „Достъп до култура“, особено в малките населени места. Ето защо едно от предложенията ни, което касае най-младата аудитория и изграждането на навици, е въвеждането на културни паспорти, които да обхванат около 1,3 милиона деца, младежи, ученици, студенти от 6 до 26-годишна възраст. Това би струвало на държавния бюджет около 130 милиона лева годишно.“

Културните паспорти са приложени в някои държави-членки на ЕС, като в Италия навършвайки 18 годишна възраст, хората получават сума от около 500 евро, която е предназначена за изразходване за културни дейности. Гостът обясни, че в България този проблем е съществен и следва да се започне от най-ранна детска възраст. От организацията предлагат културният паспорт да бъде зареждан със 100 лева на годишна база, които да бъдат похарчени за културни дейности у нас, и младите, които влизат в пазара на труда, ще имат изградени навици.

Много често подобен тип политики и разходите за култура са непредпочитани от политиците, тъй като имат многократна възвращаемост, но в дългосрочен план. А в края на мандатите няма физическо доказателство за свършената работа на управляващите. През ноември от Обсерваторията по икономика на културата са организирали кръгла маса, събирайки гилдиите, институциите и Сдружението на общините в република България. Подобно събитие може да бъде организирано и в новосформираното Народно събрание, като се обсъдят важните елементи в сектора.

Регламентът, по който ще се изразходват предложените 100 лева за културните паспорти ще бъде изработен съвместно с Министерството на културата и гилдиите и как ще бъдат разпределяни те между публични и частни организации. Трябва да бъдат приложени и ограничения на база художествени качества на мероприятията. Програми с тази насоченост е имало в миналото, но отделените средства са оставали неизползвани, за което има нужда и от работещ механизъм. Също така се подготвя и карта, съвместно с общините, която ще показва липсите в малките населени места.

Четенето на книги е дейност, в която се наблюдава високо участие, като то засяга около 60% от гражданите. Проблемът идва с големия процент (40%) от нечетящите. Ако причината за това да е недостиг на финанси в домакинствата, то има алтернативи като библиотеки, чрез които може да се четат книги по-достъпен начин. Това потвърждава тезата, че не съществуват изградени навици сред обществото и ако тези изследвания биват пренебрегвани този проблем ще се задълбочи.

Вижда се, че културата липсва в предизборната кампания на национално ниво и сред тази на кандидатите за Европейски парламент, въпреки засилените политики на ЕС в този сектор.

„Това, което следва да се случи още в първите седмици (на новото НС) и ние ще го поискаме от народните представители, е да се съобразят с резултата от социологическото изследване, с исканията на хората от българската култура за достигане на 1% от БВП за култура. В Централна и източна Европа процентът от БВП за култура варира между 0,7% и 1,3% - при нас е 0,56%. Това е крайно недостатъчно, за да покрием такива липсващи политики, за които говорим. Ако са пропуснали политиците културата и културните дейности в рамките на предизборната кампания, то ние ще им го напомним след изборите", каза експертът.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase