Снимка: БТА
|
Във Воронежка област беше погребан още един военен – командирът на десантно-щурмовия взвод от 76-а Псковска дивизия Антон Короленко, загинал при неизвестни обстоятелства. Церемонията се е състояла на 25 август, предаде телевизия „Дожд“, позовавайки се на РИА-Воронеж.
Началникът на военния комисариат във Воронежка област Михаил Харковски обясни, че командирът на взвода е загинал „при изпълнение на служебните си задължения на 19 август“. Къде и при какви обстоятелства е станало това, той не каза. Не са получили отговор и въпросите на роднините за това, информацията беше определена като „тайна“.
Антон Короленко има съпруга Наталия и малка дъщеря. „В петък сутринта бях щастлива, а на обед всичко рухна. На ръба съм – от едната страна нашият щастлив живот, а от друга – пустота. Помолете се всички за моя единствен и любим Антон, как е възможно, него вече го няма“, написа жената на взводния командир в профила си във "ВКонтакте" на 24 август. Профилът на самия Антон Короленко е премахнат от социалната мрежа.
На 25 август руски медии съобщиха за „закритите погребения“ на двама десантчици от Псковската въздушно-десантна дивизия. Роднините на Леонид Кичаткин и Александър Осипов отказаха да говорят пред журналисти за това как са загинали военнослужещите. На гробовете им са изписани датите на смъртта – 19 и 20 август.
В профила на Кичаткин във ВКонтакте първо се появи съобщение за смъртта му, написано от името на съпругата му, а след това – опровержение, в което се казваше, че десантчикът е „жив и здрав“. След това пък профилът беше изцяло премахнат.
Командващият Въздушно-десантните войски генерал-полковник Владимир Шаманов заяви на 22 август, че „в нашата десантно-щурмова бригада всички са живи и здрави“. Но на 25 август журналисти, посетили село Вибути, където са погребани десантчиците, намериха два пресни гроба – на Леонид Кичаткин и Александър Осипов, припомня „Новие известия“.
На 26 август репортерът от телевизия „Дожд“ Владимир Поменски съобщи, че е открил гроба на Алексей Василиевич Карпенко, като се предполага, че той е бил погребан предишния ден.
Слуховете за странната смърт и погребенията на руски военни породиха множество въпроси, пише NEWSru.com. Журналистът Олег Кашин отбеляза, че такава „позорна секретност е уместна само в случай, че скрива нещо безкрайно срамно – тази секретност днес изразява неуважението от страна на руската държава и към самите десантчици, и към техните семейства, и към цялото общество, което във всеки случай има право да знае къде и на какво основание воюват и загиват руски войници“.
Мълчанието или невнятните коментари на официалните ведомства само засилват атмосферата на подозрителност и ни карат да си припомним за неприятни примери от руската и съветската история, пише „Ведомости“. Изданието сравнява сегашната ситуация с онова, което се случваше в съветско време. „Страната не е знаела за тайните операции на Червената армия в Афганистан през 1929 г. и в Синцзян през 30-те години. На участващите в тях е било забранено да пишат на роднините си за това къде се намират в момента, след цензурирането им писмата са били изпращани от мястото на постоянната дислокация. Също както Кремъл премълчаваше участието на съветски военни в бойните действия в Корея и Виетнам срещу САЩ, в Египет и Сирия срещу Израел“.
От съюза на войнишките майки припомнят, че по подобен начин е започнала и войната в Чечения, посочва "РБК Daily".
NEWSru.com припомня, че руското министерство на отбраната категорично отрича информацията за присъствие на руски военни в Украйна. Семействата на руските десантчици и правозащитниците напразно се опитват да изяснят съдбата на изчезналите им роднини.
На 26 август в Саратов се състоя пресконференция на роднините на военния Иля Максимов, който е професионален войник във военното поделение N74268 край Псков. Неговата майка съобщи, че в средата на август той казал на роднините си, че ги изпращат на учения и след това връзката с него се е изгубила. По-късно родителите видели документите на сина си в украинските социални мрежи сред документи, посочени като иззети от бойна десантна машина, пленена на територията на Украйна. В тази връзка роднините предположиха, че синът им е пленен и помолиха украинските власти да му простят и да го освободят.
На 26 август стана известно за обръщението на още една войнишка майка – Альона Косаченко. Тя съобщи, че синът й – Валерий Комаров, който отслужвал редовната си служба в 137-и гвардейски парашутно-десантен полк в Рязанска област, в края на юли е бил преведен в част, дислоцирана около село Гуково в Ростовска област /КПП на границата с Украйна, където се намират наблюдатели на ОССЕ/.
На 26 август Валерий се обадил на майки си и й казал, че карат него и другите наборни войници да подпишат договори за професионални войници, както и че са им взели медальоните в случай на безследно изчезване или смърт. Поради това жената се опасява, че синът й е изпратен да воюва в Украйна.
Секретарят на Съюза на комитетите на войнишките майки Валентина Мелникова заяви, че днешната ситуация й напомня за 26 ноември 1994 г., когато в Грозни навлезе т.нар. безименна танкова колона, за която всички знаеха, че това са руски военни. Част от хората загинаха, друга част бяха пленени. И тогава, както и сега, казва правозащитничката, от тези хора се отказваха и президентът /тогава Борис Елцин/, и министърът на отбраната /тогава Павел Грачов/.
Темата за участие на руски военнослужещи в бойните действия в Новорусия /Украйна/ е крайно изгодна за противниците на Русия. В руското и украинското общество определени сили се опитват да сформират мнение, че Русия оказва военна помощ на опълченците. И това също играе в полза на Киев в неговата информационна война срещу Русия, пише „Новие известия“.
Данните за загуби, както и данните за евентуално участие на руски военнослужещи в бойните действия в Украйна - това е на първо място елемент от информационната война. Дали обаче в тази информационна война ще има крайни победители е трудно да се каже, пише NEWSru.com.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase