Влечението ни към въглехидратни храни се дължи на древна ДНК

Учените са анализирали генетиката на 68 древни човешки тела
21 окт 2024 08:53, Елка Василева
9
Влечението ни към въглехидратни храни се дължи на древна ДНК
Снимка: архив, БГНЕС

Ново проучване показва, че хората, които се борят да намалят приема на въглехидратни храни, са “виновни”, че в тях все още се крие древна ДНК, съобщава ЮПИ.

В слюнката си ние имаме копия на гена за амилаза (AMY1), който помага за разграждането на скорбялата в устата - първата стъпка в усвояването на въглехидратни храни като хляб, сладкиши и макаронени изделия, твърдят изследователите.

Генът AMY1 нормално се произвежда в панкреаса, но негова дупликация е позволила той да развие слюнчена специфичност. Това е довело до секретирането му и от слюнчената жлеза.

Дупликацията в слюнката на този ген вероятно е станала още преди повече от 800 000 години, много преди появата на земеделието, и е помогнала за формирането на човешката адаптация към скорбяловите храни, твърдят изследователите.

Амилазата е ензим, който разгражда скорбялата до глюкоза и придава на хляба характерния му вкус, поясняват изследователите. Тя е причината храната, която има голямо количество скорбяла, но малко захар – като ориз и картофи, да започва да има сладък вкус след дълго дъвчене - защото амилазата започва да разгражда скорбялата в захар.

„Идеята е, че колкото повече амилазни гени имате, толкова повече амилаза произвеждате и толкова повече скорбяла смилате ефективно“, казва изследователят Омер Гьокчумен, професор по биологични науки в Университета в Бъфало.

За целите на изследването учените анализирали генетиката на 68 древни човешки тела, включително на човек, живял преди 45 000 години в Сибир.

Те установили, че още преди появата на земеделието ловците-събирачи са били носители на средно от четири до осем копия на AMY1 в генетичния си състав, което предполага, че хората вече са се адаптирали към яденето на съдържащи скорбяла храни, много преди да започнат да отглеждат пшеница и картофи.
Дупликации на гена AMY1 са открити и при наши древни предци като неандерталците и денисовия чаовек, добавят изследователите.

„Това предполага, че генът AMY1 се е дублирал за първи път преди повече от 800 000 години, много преди хората да се отделят от неандерталците и много по-отдавна, отколкото се смяташе досега“, казва изследователят Ким Куондо, постдокторант в лабораторията за геномна медицина „Джаксън”.

Тези първоначални дупликации на гена AMY1 „позволяват на хората да се адаптират към променящите се диети, тъй като консумацията на скорбяла се е увеличила драстично с появата на новите технологии и начин на живот“, казва Гьоккумен.

С разпространението на хората по света гъвкавостта в броя на копията на AMY1 им е позволила да се адаптират към нови диети в зависимост от заобикалящата ги среда, казват изследователите.
Земеделието допълнително е променило човешката генетика. През последните 4000 години европейските фермери са отбелязали рязко увеличение на средния брой копия на AMY1, което вероятно се дължи на богатата им на скорбяла диета.

„Хората с по-голям брой копия на AMY1 са усвоявали скорбялата по-ефективно и са имали повече потомство“, казва Гьоккумен и допълва: „Техните линии в крайна сметка са се справяли по-добре в дълъг еволюционен период от време, отколкото тези с по-нисък брой копия, като са разпространявали увеличения брой на копията на AMY1.“

Новото изследване е публикувано в четвъртък в списание Science.

Това изследване може да има практически, реални последици за съвременните хора, страдащи от затлъстяване и диабет тип 2, заявиха изследователите. „Като се има предвид ключовата роля на вариациите в броя на копията на AMY1 в човешката еволюция, тази генетична вариация предоставя вълнуваща възможност да се изследва нейното въздействие върху метаболитното здраве и да се разкрият механизмите, участващи в усвояването на скорбялата и метаболизма на глюкозата“, заяви изследователката Фейза Йълмаз, асоцииран учен в областта на компютърните технологии в лабораторията „Джаксън“. „Бъдещите изследвания биха могли да разкрият точното му въздействие и избора на време, предоставяйки критични прозрения за генетиката, храненето и здравето“, обобщава Йълмъз.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


9
Още от Здраве
Кои са храните, които успокояват кожата при акне?
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
8
0
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 1 час
Който се лишава от хляб, прави грешка, полезен е много за мозък, кръв, сърце, бъбреци и др., без него ще загуби тялото му полезни вещества и витамини.
7
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 1 час
А влечението към суджука :)))
6
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 1 час
Влечението ни към каквито и да било храни се дължи на глада. Ние освен това сме всеядни.
5
0
 
2
 
! Отговори
Яли сме въглехидрати преди 1 час
през последните 10 000 години. Предполагам това е достатъчно да еволюираме в тая посока, а месо ядем от поне 1 200 000 години. В известен смисъл, по-лесно ще се откажем от хляба от колкото от пържолите :D
4
0
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 1 час
Без въглехидрати няма живот, а що се отнася до това, от кое колко да се яде, организмът сам ви казва - искам сладко, искам солено и т.н., Не бива хората да се ограничават безкрайно сами, ако искат да са здрави. Е разбира се мярка в количеството храна трябва да има, без преяждане до откат. Лесно е, устата иска, но ако човек си зададе въпросът:^гладен ли съм още^, ще установи че мозъкът му казва ^не^.:))
3
0
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 1 час
Най-вкусната ми закуска е препечен хляб с масло, сирене, домашно сладко и чай. Ако жената се чуди какво да сготви, за обед или вечеря, горе долу пак същото+ зехтин, сланинка, глава лук и маслини. Печени филии с олио и шарена сол=прочутите студентски пържоли.
2
1
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 2 часа
Жена ми явно тоз ензим го нема от 800 000 г .Не пипва хляб е чак сега разбрах каква е причината.
1
1
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 2 часа
Аз наблягам основно на хляба, иначе не мога да се наям.