"Моят живот е най-ценен", казват някои от украинците, избягали в чужбина. За мнозина в Украйна обаче тези, които бягат, не са истински мъже. Факт е, че украинската армия изпитва остър недостиг на персонал.

Пред една украинска паспортна служба във Варшава се е събрала гневна тълпа. Причината за гнева им: украинците в чужбина вече не могат да подават заявления за паспорт, защото консулските услуги бяха ограничени, пише в публикация по темата германската обществено-правна телевизия АРД, цитирана от "Дойче Веле".

Натискът спрямо украинските мъже в наборна възраст расте - макар и те да не са в родината си. Това е и целта на украинския външен министър Дмитро Кулеба, който подчертава, че пребиваването в чужбина не освобождава от задълженията към родината.

Украинският тираджия Максим, с когото журналистите от АРД разговарят във Варшава, обаче не проявява никакво разбиране: "Това е борба срещу хората, които бягат от армията. Но не ни питат защо сме отишли в чужбина. Аз съм тук легално. Законът за мобилизацията още не е влязъл в сила, но тук вече се прилага", оплаква се той.

Украинската армия търси нови бойци

След продължили с месеци обсъждания, през април 2024 украинският парламент прие нов закон за мобилизацията. Целта е да се привлекат повече мъже на служба, тъй като в Украйна вече малцина се кандидатират доброволно за армията.

Дори е точно обратното. Много мъже се крият или напускат страната, посочва АРД. По данни на австрийския вестник "Експрес", в момента към 650 000 украинци в наборна възраст пребивават на територията на ЕС.

Т.е. на украинската армия ѝ липсва не само оръжие, но и персонал, казва пред украинските медии войникът Игор Фирсов.

"Нещата трябва да бъдат назовани с истинските им имена. Ситуацията с персонала е трудна, на военните части не им достигат бойци. Това наистина не е тайна, но основният проблем не е с техниката или с мунициите - а с персонала. Та нали техниката трябва да бъде обслужвана от хора", посочва Фирсов, цитиран от АРД.

Мъжете трябва да обновят регистрационните си данни

Призоваването в армията се определя от мнозина като неефективно - тъй като на властите често им липсват съответните данни. Много хора вече не живеят на адресите, на които са регистрирани. Сега новият закон ги задължава да обновят регистрационните си данни.

Това би трябвало да важи и за чужбина, казва пред АРД Роман Костенко от опозиционната партия "Голос". "Подлежащите на наборна служба в чужбина също трябва да актуализират данните си. А държавата трябва да стори всичко за връщането на тези хора. Не трябва да има две категории - тези, които се сражават, и другите, които са в наборна възраст, но търсят средства и пътища да останат в чужбина", казва Костенко.

Призив към "справедливост"

Костенко е бил на фронта, има добри контакти в армията и познава проблемите на войници. За много от тях в момента става дума най-вече за справедливост. Много войници се сражават вече почти две години без прекъсване. А шансове за напускане на армията няма - включително заради недостига на персонал, отбелязва германската обществено-правна медия.

Пред АРД депутатът Костенко споделя мнението си, че стъпката на външното министерство има и една съвсем практична страна: "Най-малкото ще разберем колко души можем да имаме предвид. Ако не знаем колко персонал имаме на разположение, не бихме могли да планираме. А независимо дали нападаме, дали се отбраняваме или преговаряме - всичко това зависи от планирането."

Все по-често се използва сила, а гневът расте

Тъй като регистрационните данни често са остарели, мобилизационните власти нерядко прибягват към брутални методи. В интернет се разпространяват видеа, на които се виждат униформени мъже, които задържат насилствено подлежащи на наборна служба - по автобусните спирки, на път за работа или във фитнес студио, разказва АРД.

Служителите в Киев, показани в репортаж на журналистите от Slidsto Info, подхождат по-спокойно. Те обикалят от врата на врата - но много рядко откриват мъже в жилищата. Обичайно отварят жени, които не съобщават никакви сведения за това къде се намират техните мъже или синове. Страхът от фронта е твърде голям.

А към мъжете, които търсят нови попълнения за армията, често се отправят обиди. Самите те са били на фронта, където са били ранени, а сега постоянно ги питат защо не се сражават, а търсят други мъже. "Чуваме много обидни неща от хора, които не ни познават", казва един от тях пред АРД.

"Сега е моментът да се сражаваме за родината"

Много хора в Украйна мислят, че който бяга от военната служба, не е истински мъж. Сред тях е и Лиля от Буча, която наскоро се е присъединила към армията. Приятелят ѝ е бил тежко ранен във войната, брат ѝ е бил убит. "Аз се върнах. Когато започна войната, бях в чужбина. И можех да остана и да изградя там живота си. Имах жилище и добра работа. Но оставих всичко и се върнах в Украйна. Сега има нужда от нас, сега трябва да се сражаваме за родината си, а не просто да се измъкнем", разказва пред АРД младата жена.

Лиля споделя, че не може да каже точно колко приятели и познати е изгубила във войната - вече е спряла да брои. Тя дарява почти всичките си пари на армията и не проявява никакво разбиране към онези, които са напуснали страната. "Да не се връщат. Вярвам твърдо в победата - не мога да си представя нищо друго. Нямаме нужда от онези, които ще се върнат едва след победата. Щом те сега не вярват в страната, нямаме нужда от тях."

Но нещата не са толкова прости. От икономическа гледна точка след войната Украйна ще има нужда от избягалите, казват мнозина. Поради това експертите определят стъпката на външното министерство като популизъм, който няма да промени нищо по отношение на реалните проблеми.

Така смята и опозиционната депутатка Ивана Климпуш-Зинзадзе, цитирана от АРД. "Законът не ни дава възможността да привлечем нашите граждани в армията. Тази стъпка, която при това е незаконна, ще има вредни отражения. Много украинци ще потърсят законни и незаконни пътища да получат разрешение за престой или гражданство в други държави. Не е в наш интерес да изостряме още повече демографската криза, която така и така съществува."

Правозащитниците предупреждават за разделение

Много от украинците в чужбина са все по-малко склонни да се върнат в родината си. А правозащитниците казват, че украинското ръководство само ще засили разделението в обществото. И ще отблъсне хората в чужбина, които принципно се идентифицират с Украйна.

Един от тях е Дима, който междувременно живее в Германия. Той би могъл да бъде мобилизиран в Украйна, където не би искал да се връща, защото "няма нищо по-ценно от живота", както казва пред АРД. "Къщи, жилища, коли, бизнес - всичко това може да бъде изоставено, за да не умреш. Ние сме направили своя избор. Може да се спори дали това е правилно или не, но собственият живот е по-ценен от всичко друго. Можеш да си върнеш всичко, освен живота."

След две години война бойците на фронта са изтощени и имат нужда от разтоварване. Но почти никой не иска да се сражава в безизходна позиционна война без достатъчно муниции. На украинското общество му предстои болезнен дебат, заключава АРД.

"Няма да ги връщаме насила от чужбина"

Украйна няма да върне насила от чужбина своите граждани, подлежащи на военна повинност, заяви междувременно украинската вицепремиерка по въпросите на европейската и евроатлантическата интеграция Олга Стефанишина в интервю за Дойче Веле. На 30 април тя коментира въпроса за прекратяването на консулските услуги в украинските дипломатически мисии в чужбина пред екип на ДВ.

"Няма да има никакви ограничения и принудително връщане на украински граждани от какъвто и да е пол или възраст в страна, която воюва", заяви Стефанишина. Тя обаче добави, че "няма приятни решения по въпросите на войната" и призова да не се забравя, че "войната продължава и ние трябва да я спечелим".

Според Стефанишина предоставянето на лични данни на териториалните центрове за окомплектоване (ТЦО), което украинските мъже са задължени да правят по силата на новия закон за мобилизацията, не води автоматично до изпращането им на фронта. Въпросът е да се разбере какъв е "мобилизационният потенциал".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase