Безспорно едно от най-силните заглавия на 18-ия СФФ. и един от най-затрогващите филми на фестивала тази година е "Земята на Сароян". Сароян е любим писател на няколко поколения читатели по целия свят, но като че ли беше позабравен през последните трийсетина години. Но важното в случая е не само Сароян. Младата истанбулска режисьорка от армен­ски произход Лусин Динк, член на Международното жури и участник в Балканския конкурс, успешно се е справила с предизвикателството и е „съживила” писателя. В този филм ние наистина се срещаме с Улиям Сароян, „американец, арменец, битлисиец... и всичко останало”.

Във филма, освен момен­тите, в които специалистите и тези, които са го познавали лично, говорят за Сароян, са използвани само негови думи: как взехте решението да струк­турирате разказа си по този начин?

Още от самото начало бях взела решение за някои неща във филма. И едно от тях беше, че използвам сянка, която да заснема, вместо ак­тьор – защото всъщност това не е класически документален портрет на Уилям Сароян, а размисъл за всички хора, които са загинали в Анадола или е трябвало да емигри­рат в други страни. А относно ду­мите, понеже той е велик писател, не исках аз да пиша думите му, а да използвам неговите собствени думи, понеже исках да наблегна на него­вото присъствие. Процесът беше малко параноичен, защото тук става дума за много голям писател, а аз бях просто млад човек, който иска­ше да направи колаж от думите му. Но накрая мисля, че се получи.

Каква е историята с гласа на разказвача на Сароян във фил­ма? Никога не съм чувал как е звучал гласът му, но винаги съм си го представял точно така: дълбок, леко троснат, хем приповдигнат, хем скептично-категоричен­ тегоричен...

Този глас притеснява някои хора и мога да разбера защо – защото звучи тежко. Но има запазени запи­си на гласа на Сароян. Намират се и в интернет, но аз открих и в Ереван. И се опитах да намеря глас, който да е близък до неговия. Заминах за Лос Анджелис и работих с Арам Мгръ­дичян, който не е актьор, а препо­давател в училище и художник. За него това също е първи опит в кино­то. Много сме доволни от резултата. Гласът се получи наистина близък до Сарояновия.

Гласът, сянката, огледалото – във филма си използвате и огледалата като похват...

Огледалните отражения са широ­ко разпространен похват в киното. Огледалото един вид ни отнася към другия, към другия аз, към това да бъдеш различен в живота. Затова реших да използвам огледала във филма, и най-вече отраженията им, и така се получи. Ето, да вземем за пример една от разказваните ис­тории, там, където той е още дете: вярвам, че има определени момен­ти в нашия живот, когато виждаме себе си като други и разбираме, че сме други. И мисля, че един от най- важните моменти в неговия живот е бил моментът, в който той установя­ва, че е различен от арабина, прия­тел на чичо му от старата родина.

Кое беше най-сложното в претворяването на образа на Сароян въз основа на собстве­ните му думи? Тук стигаме до темата за обективното и субек­тивното възприятие...

Всъщност аз направих филм за конкретно пътуване на Сароян и в този план работата ми беше улес­нена, защото следвах пътя, по кой­то той е пътувал към Битлис през 1964г. От друга страна, съм изчела доста от книгите му и исках образът му във филма да е наистина пъл­нокръвен, стъпвайки върху напи­саните от самия него редове. Казах вече, беше параноичен процес. Но погледът ми към литературата му е от ъгъла, от който аз го виждам. На­пример той говори много за децата в цялото си творчество, защото за него детството е много важно. И аз реших в никакъв случай да не из­пускам тази тема. И мисля, че да – образът му във филма е създаден не само въз основа на пътешествието му до Битлис, а въз основа на цялото му творчество.

Разкажете ни за себе си в ки­ното преди и след „Земята на Сароян”: знаем че имате два късометражни филма и че ра­ботите много като асистент-ре­жисьор в Турция...

Тези два кратки филма са от студентските ми години, така че не можем да ги наречем точно профе­сионални, и между тях и филма за Сароян има 8 години, в които съм работила само като асистент-режи­сьор. От последните две поколения, предишното и моето, в турското кино има, разбира се, множество интересни режисьори, но както и навсякъде другаде по света, години­те са трудни. Много режисьори съз­дават филмите си без почти никак­ва финансова подкрепа. В момента работя по втория си филм – още е рано да говорим за какво се разказва в него, но мога да кажа, че изглежда, че ще е игрален. Въпреки че накрая може да се окаже и документален. Виждането ми за киното е такова: концепцията, сценарият, визуална­та част и всичко останало трябва да си съответстват. Така че накрая ще разберем дали ще е игрална, или до­кументална драма.

Впечатленията Ви от София Филм Фест...

Това е първото ми идване в Со­фия въобще и много се забавляваме, откакто съм тук. Смятам, че Меж­дународният конкурс, в чието жури участвам, е много важен конкурс, тъй като е за нови автори с първи и втори филм. По света днес има много млади талантливи режисьо­ри, но също така е много лесно след първия си филм един режисьор „да се изгуби в тълпата”, защото непре­къснато се снимат филми. Така че този конкурс, според мен, дава въз­можност точно такива режисьори да бъдат забелязани.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase