Законът за Националната служба за охрана и рамковият общ закон за спецслужбите бяха най-остро критикувани по време на дискусията, инциирана от президента Росен Плевнелиев.

Министерският съвет предложи четири проектозакона – общ за националната сигурност и устройствени за НСО, военното и цивилното разузнаване, които днес бяха обсъдени при държавния глава.

Политическите партии основно критикуваха общия проектозакон за националната сигурност, който дава големи правомощия на премиера чрез Съвета по сигурността към Министерския съвет.

БСП заяви, че законопроектът за националната сигурност не може да бъде подкрепен в този му вид. Ангел Найденов открои като основен проблем разминаването с очакванията това да бъде рамков закон.

„Той третира само една част от системата за национална сигурност и остава впечатлението, че основно се занимава с аргументиране на дейността на Съвета по сигурност към Министерския съвет. Необходим е нов законопроект, който следва да бъде приоритетен по отношение на останалите законопроекти“, посочи червеният депутат.

Според КБ законопроектите за Държавната агенция "Разузнаване" и за военното разузнаване могат да бъдат подкрепени в предложения вид. Те имали сериозни достойнства, както и слабости, но те били поправими.

Законопроектът за НСО обаче предизвиквал много резерви и за да бъде подкрепен, се нуждаел от сериозни промени.

„Ще бъде правилно структурите за национална сигурност да се отворят и за представители на религиозните, езиковите и етническите малцинства“, смята депутатът от ДПС Юнал Лютфи.

Според него е важно компетентни хора мюсюлмани да работят в системата на ДАНС, а и в другите служби. Като пример Лютфи даде САЩ, службите в Европа, където по думите му в службите за националната сигурност присъстват представители на различните етноси и на религиозните общности.

Според Йордан Бакалов от Синята коалиция общият устройствен закон е слаб и не може да бъде подкрепен.

„Всички структури, които са пряко зависими и работят в системата за национална сигурност, остават самостоятелно йерархични и не е добре изяснено как си взаимодействат, кой на кого докладва и как се
подчинява“, заяви той. Бакалов определи закона като закон за Съвета по сигурност към премиера.

За проектозаконите за цивилното и за военното разузнаване Бакалов каза, че те имат нужда от малки
промени, а законът за НСО подлежи на сериозна преработка.

Димо Гяуров от Синята коалиция смята, че законите за двете разузнавателни служби биха могли да бъдат внесени в сегашния им вид и между първото и второто четене да бъдат доработени. Рамковият закон обаче той определи като твърде слаб.

От "Атака" приветстваха създаването на закони за службите, но смятат, че във вида, в който са предложени, проектите будят основателна тревога и не са направени качествено

Според Венцислав Лаков липсва възможност за взаимодействие между службите за разузнаване. Той разкритикува премиера, който e приел изцяло ръководството на военното разузнаване и ДАНС, и получава прекалено много власт за сметка на президента.

Президентът не трябва да се отказва от правомощията си толкова лесно, заяви Лаков и допълни, че Плевнелиев трябва да има възможността да поставя задачи на службите и военното разузнаване. Тези възможности му се отнемат в сега обсъждания проект, смятат националистите.

От най-сериозна работа и доработка  се нуждае Законът за Национална служба "Охрана", каза още депутатът от „Атака“ и определи НСО като „таксиметрова служба” към държавния глава.

„Тя вози всякакви  хора и народът е възмутен от многото кортежи -  парадоксално е НСО да вози администрацията на президента, всякакви секретарки и технически сътрудници“,  коментира Венцислав Лаков.

Той допълни, че е недомислица НСО да получава чисто полицейски права - да избутва от пътя, да задържа,  да употребява помощни средства. Според него тези неща трябва да се преработят преди законопроектите да влязат обсъждане в пленарната зала.

Лаков предложи да отпадне охраната на членовете на Конституционния съд и тази привилегия да остане само за председателя му.

Директорът на НСО бригаден генерал Тодор Коджейков заяви, че със законопроекта за НСО не се увеличават никакви правомощия на службата, а дейността, която е извършвана през последните 20 години, без да има закон, сега се вкарва в закон и служителите изпълняват по същия начин задълженията си.

Той изрази готовност въпросът да бъде дискутиран допълнително, за да се докаже на обществото, че няма разширяване на правомощия и своеволничене по време на изпълнение на служебните задължения.

Депутатът Доброслав Димитров от ГЕРБ, председател на комисията по външна политика и отбрана, изтъкна наличието на пълен консенсус за необходимостта от законите за сектора.  Той посочи, че за да бъде приключена темата преди края на годината или в началото на следващата, трябва да се работи, без да се губи време иначе, по думите му ще се пропусне "златен шанс да се приключи 23-годишната сага службите да работят без законова рамка, което е недопустимо".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase