Разгромих разузнавателната мрежа на България в Сърбия. Българите приемат ареста на своите агенти мълчаливо и без протести.

Сърбите най-много подкрепят руския президент Владимир Путин; те харесват неговата смелост и упоритост и особено ценят факта, че той не изоставя традиционната ценностна система "Бог, народ, семейство".

Сърбия и Русия имат общо бъдеще и ние трябва да го изградим. Ако Русия не беше оцеляла през всички изминали векове, Сърбия също нямаше да оцелее. Ако Русия внезапно загине, Сърбия също ще загине.

НАТО уби международното право. Основните англосаксонски военнопрестъпници, които потъпкаха международното право и отприщиха войната срещу сръбския народ през 1999 г., са Бил Клинтън, Мадлин Олбрайт и Тони Блеър.

Ще остана другар и приятел на президента Александър Вучич и ще го подкрепям в общата ни борба за свободна Сърбия

Това заявява в обширно интервю за "Национальная оборона" Александър Вулин, един от най-близките съратници на президента Александър Вучич, бивш министър на отбраната на Сърбия и бивш ръководител на нейното разузнаване. Той е най-близкият на югославския диктатор Милошевич и неговата съпруга Мира Маркович. През януари тази година Вулин беше награден с руския орден на „Приятелството“ за „огромните лични заслуги за развитието и задълбочаването на сътрудничеството между сръбската Агенция за сигурност и информация /АСИ/ и руската Федерална служба за сигурност /ФСС/“

Самият Вулин редовно провокира България и намесва страната ни в различни шпионски скандали.

Ето го и пълния текст на интервюто без никаква редакторска намеса:

Въпрос: На 24 март се навършват 25 години от началото на агресията на НАТО срещу Югославия. Тези събития отнеха живота на стотици невинни хора, поставиха началото на края на Съюзна република Югославия и нанесоха огромни материални и екологични щети на територията на днешна Сърбия. Бих искал да започна интервюто с Вашата оценка на тези събития.

Александър Вулин: Агресията на НАТО трябваше да убие Сърбия, но тя уби международното право. Сърбия се изправи и оцеля, но не и международното право. Бомбардировките на НАТО над Съюзна република Югославия (СРЮ) бяха върхът на еднополюсния свят и ясно показаха на Русия и Китай и на всички други независими и свободни държави какво ги очаква, ако светът не се промени. Нашата армия доказа, че съпротивата е възможна и че въпреки невероятното превъзходство на противника в жива сила и военна техника, то не е достатъчно, за да се реши Северноатлантическият алианс на сухопътна инвазия.

Благодарение на упоритата съпротива на армията и народа Белград успя да постигне приемането на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, позволяваща прекратяване на агресията на НАТО срещу СРЮ, което оставя възможност за продължаване на борбата, но нашата армия беше принудена да се изтегли от Косово и Метохия. Както се очакваше, Западът в крайна сметка измами Сърбия - точно както преди това измами СССР, като заяви, че НАТО няма да се разширява на изток, или както Западът излъга Русия, като обеща, че ще спазва Минските споразумения.

НАТО пое отговорността за сигурността и живота на всички, които се намират на територията на Косово и Метохия, но Северноатлантическият алианс никога не позволи завръщането в Косово и Метохия на около триста хиляди сърби и други несърби, прогонени от Армията за освобождение на Косово, терористична организация на шиптарите (албанците - бел. ред.), с подкрепата на Съединените американски щати.

С покровителството и пълното безразличие на НАТО от 17 до 19 март 2004 г. мисията KFOR позволи разрушаването на повече от 117 православни църкви и манастири на територията на Косово и Метохия, убийството на десетки сърби и прогонването на хиляди сърби чрез етническо прочистване.

Сърбите все още умират от рак, причинен от използването на боеприпаси с обеднен уран от силите на НАТО - за съжаление, ние сме на първо място в Европа по брой на хората, страдащи от рак на белия дроб.

Агресията на блока на НАТО срещу СРЮ е последното масово и ненаказано престъпление на кървавия ХХ век. Може би Бог ще им прости, но ние, сърбите, няма да им простим!

Основните англосаксонски военнопрестъпници, които потъпкаха международното право и отприщиха войната срещу сръбския народ през 1999 г., са Бил Клинтън, Мадлин Олбрайт и Тони Блеър.

Въпрос: Как бихте характеризирали настоящата военна и политическа ситуация на Балканите? Какви интереси преследва Западът там?

Александър Вулин: Западът на Балканите (както и във всяка друга част на света) преследва единствено и само собствените си интереси, които се състоят в това, че най-голямата и често единствената държавнообразуваща нация на Балканите - сръбската - трябва да бъде фрагментирана, разделена на няколко държави и максимално отслабена. На Бисмарк се приписва изказването, че „всяка Сърбия е твърде голяма Сърбия“, и с тази политика се сблъскваме и днес.

Западът знае, че сърбите като народ са искрени и надеждни съюзници на руснаците и че дори окупацията и пълният контрол над Сърбия след преврата през октомври 2000 г., продължил до 2012 г., не можаха да променят нищо. Ето защо НАТО прави всичко възможно, за да наложи на сърбите правителство, което ще се противопостави на Русия против волята на сръбския народ. НАТО - с изключение на Сърбия и Република Сръбска - установи пълен контрол над Балканите и създаде враждебно пространство за всичко, което идва от Русия.

Тъй като всички страни на Балканите, с изключение на Сърбия и Босна и Херцеговина (БиХ), са членове на Северноатлантическия алианс и са под пълния контрол на ЕС, САЩ и Обединеното кралство, Западът се опитва да постави под пълен контрол териториите, където живеят и вземат решения сърбите.

От най-голям интерес за НАТО е свалянето на президента Александър Вучич. Довеждането на послушно правителство на власт в Сърбия решава всичките им проблеми. Такова правителство ще признае така нареченото Косово, ще се присъедини към западните санкции срещу Русия, ще премине към блока на НАТО и ще оттегли подкрепата си за Република Сръбска.

Въпрос: Кои заплахи за сигурността са от най-голямо значение за Сърбия днес?

Александър Вулин: По времето, когато бях министър на отбраната, имах честта да представя в парламента Стратегията за отбрана на Сърбия, която е най-важният стратегически документ в областта на сигурността. В тази стратегия, която има силата на закон, ние обявихме военен неутралитет, но също така заявихме, че всяка заплаха за Република Сръбска е заплаха за самата Сърбия.

Ситуацията в Босна и Херцеговина, желанието на Запада за насилствено уреждане на отношенията там, както и опитите за изключване на народа на Република Сръбска от решаването на общите въпроси в БиХ са повод за безпокойство. През всичките години след Дейтънското споразумение западната политика беше насочена към минимизиране на влиянието на Република Сръбска и обвиняване на сърбите за липсата на напредък в междуетническия диалог. Като цяло, разбира се, сложната ситуация в Босна и Херцеговина изостря положението на Балканите.

Преследването на президента Милорад Додик и други политици, които се противопоставят на промените в Дейтънското споразумение, опитите за конфискация на имуществото на Република Сръбска, заплахите за увеличаване на военното присъствие на ЕС в Босна и Херцеговина и постоянните искания събитията в Сребреница да бъдат признати за геноцид, а след това Република Сръбска да бъде обявена за образувание, извършило геноцид, и по тази логика да бъде премахната - всичко това представлява сериозна заплаха за съществуването на сърбите, живеещи на запад от Сърбия.

Всички войни на Балканите започват, когато великите сили се опитват да унищожат сърбите. Опитът да се създаде "Велика Албания" е не по-малко предизвикателство за мира. Шиптарите на Балканите съставляват 25 % от общото население, но в момента, със силна подкрепа от Запада, те имат премиери на Албания, Северна Македония, така нареченото Косово; доскоро шиптарин беше премиер и на Черна гора.

"Велика Албания" е геополитически проект на Запада, чиято цел е трайно сдържане на сърбите и обезсилване на сръбското влияние на Балканите, а оттам и предотвратяване на руското присъствие там. „Велика Албания“ не може да бъде създадена без военен конфликт със Сърбия и това е целта на шиптарите: да въвлекат Белград във война, която блокът на НАТО отново да поведе срещу Сърбия.

Основната цел на Сърбия е мирът, но за мир са необходими поне две страни, докато за война е достатъчна една страна.

Въпрос: Какво е настроението и какви са политическите симпатии в съвременното сръбско общество?

Александър Вулин: Безспорно е, че президентът Александър Вучич се ползва с най-голямо доверие сред сърбите, независимо къде живеят. В политически план той се превърна в президент на всички сърби, а не само в президент на Сърбия. Прозападната, пронатовска опозиция има своите поддръжници, но не достатъчно, за да дойде на власт по законен начин.

От чуждестранните държавници без съмнение сърбите най-много подкрепят руския президент Владимир Путин; те харесват неговата смелост и упоритост и особено ценят факта, че той не изоставя традиционната ценностна система „Бог, народ, семейство“.

Можем да си спомним за 2015 г., когато по молба на президента Вучич президентът Путин блокира приемането на инициираната от Великобритания резолюция в Съвета за сигурност на ООН, според която сърбите трябваше да бъдат обявени за първия народ в съвременната история, виновен за геноцид.

След двете световни войни, инициирани от Германия, след изтребването на коренното население на Африка, Азия, Австралия, Южна и Северна Америка от белите колонизатори, след хърватския геноцид срещу сърбите в Ясеновац и бомбардировките на Сърбия от блока на НАТО, сърбите искаха да бъдат обвинени в геноцид в Сребреница, но това беше предотвратено с намесата на руския президент Владимир Путин.

Принципната позиция на Русия по отношение на Косово и Метохия, както и икономическото ни сътрудничество, са високо ценени в Сърбия.

Китай и президентът Си Дзинпин също са високо ценени от нас и ние оценяваме значителния му принос за развитието на Сърбия и подкрепата му за Белград на международни форуми.

Сърбите все по-малко вярват в обещанията на Европейския съюз; според последните проучвания на общественото мнение 80 % от сърбите се противопоставят на присъединяването на страната ни към НАТО.

Сърбите са народ, който цени свободата над всичко и който има решаващо влияние, когато става въпрос за политика.

Въпрос: Напоследък излязоха наяве многобройни факти за разузнавателни и подривни дейности на редица чужди разузнавателни служби на сръбска територия. Като се има предвид, че оперативното развитие на тази категория чуждестранни агенти започна, докато Вие ръководехте Агенцията за сигурност и информация (АСИ), как бихте коментирали това?

Александър Вулин: Положих клетва да защитавам и отбранявам Сърбия, приемам задълженията си сериозно и съм верен на професионалния си дълг. След назначаването ми за ръководител на АСИ разгромихме разузнавателната мрежа първо на Хърватия, след това на България; бяха предприети необходимите оперативни мерки за неутрализиране на разузнавателната мрежа на Албания и на някои други наднационални организации, работещи в интерес на западните разузнавателни служби. Такива успехи бяха постигнати за първи път от много години насам. Това, разбира се, е заслуга на служителите на Агенцията за сигурност и информация, истински сръбски патриоти.

Ние сме успешни професионалисти, но не сме наемници, които могат да направят всичко за всички; работим за Сърбия и сръбския народ. Действаме за доброто на нашата страна. Гордея се с времето, когато бях ръководител на АСИ; ясно показахме, че можем успешно да се противопоставим дори на по-големите и финансово обезпечени чуждестранни разузнавателни служби, като разоръжим техните агенти.

Когато казахме на представителите на хърватската разузнавателна служба SOA, че разполагаме с всички доказателства за незаконната им дейност, и им предложихме да отзоват ръководителя на хърватската разузнавателна мрежа в Сърбия без излишен шум и без официално експулсиране, те ни казаха, че са „членове на ЕС и НАТО и че Хърватия ще може да отговори на Сърбия“. Те не можеха да повярват, че разполагаме с всички помощни оперативни материали. В Загреб също така имаше очаквания, че бързо ще бъда сменен като ръководител на АСИ, което даваше на хърватите надежда, че разузнавателната им мрежа в Сърбия ще остане непокътната.

Разбира се, те грешаха и резидентът на SOA - първият секретар на хърватското посолство Хрвой Шнайдер - беше обявен за персона нон грата и изгонен от Сърбия. В същото време дейността на създадената от него агентурна мрежа беше потушена.

Българите и шиптърите се оказват по-умни; по примера на хърватите те приемат ареста на своите агенти в Сърбия мълчаливо и без протести.

Въпрос: Разбирате ли механизмите, използвани от враждебните сили в Сърбия, които се опитаха да организират „цветна революция“ в Белград през декември 2023 г., за да предотвратят признаването на резултатите от извънредните парламентарни избори?

Александър Вулин: След свалянето на президента Слободан Милошевич Западът успешно осъществи една от първите си „цветни революции“, така че ние в Сърбия вече разбрахме от този пример опасността, която те представляват, и механизмите, използвани за практическото им осъществяване. „Цветните революции“ са начин за сваляне на нежелани от Запада национални правителства, на власт идват национални предатели, след което започват съдебни и дори физически разправии с патриотите, а после започва грабителска приватизация.

„Цветните революции“ често водят до войни и винаги водят до продължителна политическа и икономическа нестабилност. През лятото на 2023 г. наблюдавахме подготовката за „цветна революция“ в Сърбия, като установихме откъде идват заплахите. Знаехме, че предполагаемите граждански протести срещу насилието са само подготовка за политическо насилие, което след това да замени съществуващото сръбско правителство.

Всичко се извършваше по известен и подготвен сценарий. След като 12-годишно момче уби девет свои връстници и един охранител в белградско училище, а друг извършител уби няколко свои съседи в град Дубона, тези кланета предизвикаха естествен шок в обществото и бяха използвани от прозападната опозиция за мащабна критика на сегашното правителство. Тези трагедии бяха използвани като претекст за активизиране на антинационалните политически сили и като точка за консолидация на недоволните. Зад гражданските шествия стоят конкретни опозиционери, но първоначално те не оповестяват участието си. Мащабът на общественото недоволство беше повдигнат от контролираните от Запада медии, които подкрепиха действията на протестиращите активисти и раздухаха броя на участниците, насърчавайки нерешителните да се присъединят към опозицията.

С течение на времето свързаните със Запада опозиционни политици започнаха да играят все по-активна роля в протестното движение. Никой вече не говореше за борба с насилието или за възпоменание на трагичните жертви, гражданските митинги се превърнаха в политически таран, насочен към събаряне и смяна на ключови министри в правителството и службите за сигурност и свикване на предсрочни избори. Свързаната с НАТО опозиция получава подкрепа от чужбина, като заедно с нея протестират либерални политици от региона и ЕС, а медиите съобщават за „предреволюционна атмосфера“.

Те се опитаха да провокират инцидента, за да засилят протестите и да увеличат броя им. Когато властите обявиха предсрочните парламентарни избори - западните медии и опозицията, свързана със страните от НАТО, обявиха победа, а цялата им кампания имаше за цел да подготви общественото мнение и поддръжниците на опозицията, че изборите в крайна сметка ще бъдат фалшифицирани и че опозицията трябва да вземе властта в страната със сила.

Лидерите на прозападната опозиция планираха да превземат сградата на Републиканската избирателна комисия в изборната нощ и да призоват за блокада на движението в цяла Сърбия. Убедителната победа на предсрочните парламентарни избори на коалицията на президента Александър Вучич и на нашата листа зашемети и ограничи опозицията и предизвика страх, когато те разбраха, че сме наясно с плановете им. Опозицията обаче не можеше да спре - трябваше да работи с финансиране от чужди държави; затова прибягна до насилие, макар да осъзнаваше, че в крайна сметка ще бъде победена.

В такава ситуация западните държави искаха да проверят дали сръбските сили за сигурност са лоялни към президента Вучич и как биха се държали в критична ситуация. Решителните действия на полицията и на обучената и знаеща Агенция за сигурност и информация бяха много ефективни. Бих искал да благодаря и на руските служби за сигурност, които навреме ни предупредиха за подготовката на държавен преврат.

Въпрос: Как оценявате сегашното състояние на руско-сръбските отношения? Какво трябва да се направи за тяхното по-нататъшно развитие и укрепване?

Александър Вулин: Ние не сме клуб на почитателите на Достоевски и сръбско-руските отношения не са свързани само с нашето минало, култура или религия. Сърбия и Русия имат общо бъдеще и ние трябва да го изградим. Ако Русия не беше оцеляла през всички изминали векове, Сърбия също нямаше да оцелее. Ако Русия внезапно загине, Сърбия също ще загине. Ние сме неразривно свързани.

Сърбия е далеч от Русия, заобиколена е от членове на НАТО, но води независима политика. Русия разбира нашите реалности и проблеми и съм сигурен, че тя знае, че президентът Вучич провежда либертарианска политика, която запази отношенията ни в трудни времена. Русия все още няма по-искрен приятел в Европа в лицето на Сърбия и ние го доказахме. Надявам се, че това е оценено и разбрано и няма да бъде забравено в бъдеще.

Въпрос: Известно е, че по времето, когато оглавявахте Агенцията за сигурност и информация, контактите между нея и руските специални служби се развиваха активно. Как бихте оценили постигнатото ниво на сътрудничество и как бихте характеризирали приоритетните области на това сътрудничество?

Александър Вулин: Разузнавателните служби си сътрудничат помежду си, а нашата роля е да създаваме възможности за комуникация между държавните служители. Впечатлен съм от нивото на познания и професионализма на руските служби за сигурност. СВР и ФСБ се ръководят от висококвалифицирани и образовани професионалисти, както и от искрени патриоти, които с гордост демонстрират своята лоялност към президента Путин и Русия.

Научих много от Патрушев, Наришкин и Бортников и това остана голям опит за мен.

Обичам Сърбия и всичко, което съм правил и правя, е в интерес на Сърбия и сръбския народ. Никога няма да направя нещо, което би могло да навреди на Сърбия. Нашето сътрудничество е взаимноизгодно и необходимо, защото между Сърбия и Русия няма нито един проблемен въпрос.

Сърбия не признава така нареченото Косово - Русия твърдо се придържа към същата позиция; Сърбия настоява за Дейтънския потенциал на Република Сръбска - Русия прави същото. Сърбия възнамерява да запази военен неутралитет и отказва членство в НАТО - Русия подкрепя нашия избор; Сърбия иска да сформира собствено правителство - Русия е изцяло на наша страна в това отношение; Сърбия планира да развива активно търговско-икономическо сътрудничество с всички страни - Русия активно ни помага и не ни пречи.

Затова за мен като сръбски патриот е лесно да говоря за разширяване на сътрудничеството на нашите специални служби. Проблемът е друг - как да си сътрудничим с тези, които признават Косово, които изискват да се откажем от Република Сръбска, да се присъединим към НАТО, да наложим санкции срещу Русия? Невъзможно е да си сътрудничиш със специалните служби на западните държави и да останеш последователен защитник на интересите на Сърбия.

Въпрос: Навремето САЩ наложиха персонални санкции срещу Вас като действащ ръководител на водещата сръбска разузнавателна служба АСИ и привърженик на активното развитие на отношенията между Белград и Москва. В края на 2023 г. подадохте оставка, за да предотвратите налагането на санкции от страна на САЩ срещу Сърбия. Как виждате политическото си бъдеще? Оставате ли член на екипа на сръбския президент Александър Вучич?

Александър Вулин: Санкциите срещу мен не бяха наложени веднага, отначало имаше предупреждения. От мен се искаше да променя политическата си позиция, да откажа да си сътруднича с Русия и Китай, да спра да се застъпвам за влизането на Сърбия в БРИКС, да спра да подкрепям сръбския мир и военния неутралитет на страната ни. Западът винаги се опитва първо да подкупи или да изнудва, а ако това не проработи, тогава се налагат санкции. Президентът Вучич ми предложи да реша всичко сам и аз реших, че за мен ще е по-добре да си тръгна с чест, отколкото да бъда използван като повод Западът да наложи санкции срещу Сърбия.

САЩ искат да използват моя пример, за да покажат на всички каква съдба очаква всеки, който се противопоставя на американската хегемония и последователно защитава националните интереси на страната си. Напълно осъзнавам, че САЩ ще ме преследват до края на живота ми, а политическата ми кариера ще бъде застрашена или прекратена - но това не е причина да предам народа си и приятелите на Сърбия като Русия и Китай.

Западът оказва огромен натиск върху президента Вучич, за да ми попречи да заема какъвто и да е важен пост в правителството на Република Сърбия - те не го крият. Е, дори и да успеят, аз ще остана другар и приятел на президента Вучич и ще го подкрепям в общата ни борба за свободна Сърбия.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase