"Велика Писаревка престана да съществува", казва през сълзи жена, преживяла руските бомбардировки. Днес градчето е почти изцяло разрушено, но възрастните хора не го напускат. "Роден съм тук и тук ще умра", казва мъж.

До неотдавна всичко е било спокойно в малкото градче Велика Писаревка на шест километра от украинско-руската граница. В началото на руската инвазия в Украйна руските войски са минали през него на път за град Суми и край селището са се водили сражения. А след освобождаването на Суми през април 2022 г. хората започнали да се връщат по домовете си. Но от някогашните 6 000 души във Велика Писаревка днес са останали не повече от 4 000. А и те не живеят там постоянно.

От средата на март руската армия бомбардира усилено Сумска област: за две седмици Великописаревска община е била обстрелвана 567 пъти. От областната военна администрация в Суми са преброили 197 руски нападения с авиационни бомби, в резултат на което няколко села край границата са унищожени почти напълно. "За пет дни Велика Писаревка престана да съществува", казва със сълзи на очи местната жителка Вита, която е успяла да се евакуира.

Яростни бомбардировки в Сумска област

Сега в градчето няма нито ток, нито газ. Въпреки това много от жителите му отказват да го напуснат. "Роден съм тук и тук ще умра", казва един от тях. На съседната улица жена на средна възраст бърза да затвори капаците на прозореца. Още след първия обстрел тя е напуснала града и сега се връща в него за по няколко часа на ден, за да се грижи за дома. "Страшно е. Правиш нещо и чуваш взрив някъде наблизо", казва жената.

В центъра на Велика Писаревка не е останала нито една незасегната сграда от бомбардировките: пострадали са болницата, училището, сградата на съда и администрацията, културният дом, полицейският участък, библиотеката. Къщата на Юри, който живее наблизо, цялата е напукана. Покривът едва не е бил отнесен от взривната вълна, разказва той.

Интензивният руски обстрел на Велика Писаревка и района започнал на 12 март - денят, в който руски доброволци, сражаващи се на страната на Украйна в частите на легиона "Свободата на Русия", Руския доброволчески корпус (РДК) и Сибирския батальон, навлезли на руска територия в съседните Белгородска и Курска области. Жители на Велика Писаревка, с които ДВ разговаря, свързват засиления обстрел на Сумска област именно с набезите на руска територия, но не искат да говорят открито за това.

Останали са не повече от 500 жители

След началото на масивния ракетен обстрел от четирите хиляди жители са останали не повече от петстотин. "Това са предимно възрастни хора, които няма къде да отидат. Те не искат да зарежат добитъка си и няма да си тръгнат, освен ако къщите им не бъдат разрушени“, казва началникът на полицейския участък Артур Кряж. Все пак по-голямата част от населението е напуснало градчето буквално за седмица - със собствен транспорт или с автобуси, организирани от местните власти.

Повечето от хората са се прехвърлили в Ахтирка - на 50 километра от границата. Една детска градина е превърната във временен приют за тези вътрешни бежанци. Помещенията са обзаведени с легла и душове, а персоналът на столовата приготвя безплатна храна.

„Иска ми се да бях умряла“

Вита и 14-годишният ѝ син Роман са напуснали родното си село Луговка, намиращо се на четири километра от границата. Селото е разрушено до 90% и е изцяло откъснато от цивилизацията - единственият мост над река Ворскла, по който може да се стигне до Луговка, е разрушен. "Заминахме за Ахтирка, оттам за Киев и накрая стигнахме до Западна Украйна. Там останахме две седмици, докато не ни свършиха парите", разказва Вита.

Накрая се върнали в Сумска област - при другите членове на семейството в Ахтирка. За 87-годишната баба на Вита - Нина Александровна – това е втората война, която тя преживява в живота си. През сълзи тя разказва как сърцето ѝ се преобръщало от тътена на взривовете и прелитащите над къщите самолети. „Поне да ме бяха убили. Но това не убива, а само те измъчва", казва тя. Нина Александровна била последната от цялото семейство, която напуснала селото. Полицията ѝ помогнала да се евакуира.

„Ако можех да се върна, бих полетяла. Аз съм тук, а душата ми е там“, казва Валентина, друга възрастна жена от временния приют, която също мечтае да се върне у дома във Велика Писаревка. Но децата ѝ не я пускат, включително защото се очаква нова руска офанзива. "Първо използваха 250-килограмови бомби, после 500-килограмови, а сега вече ни нападат с управляеми бомби с тегло тон и половина", казва за ДВ началникът на Сумската областна военна администрация Владимир Артюх. Затова той пледира за разполагането в района на система за противовъздушна отбрана, която да може да сваля руски самолети, изстрелващи тежките авиобомби.

Местните хора се връщат по домовете си

В същото време Артюх не вижда признаци руснаците да подготвят втора офанзива в района. А нова изненадваща атака, както през 2022 г., според него сега е невъзможна. Въпреки това в района активно се изграждат отбранителни съоръжения.

През последните две седмици интензивността на руския обстрел в района на Велика Писаревка е понамаляла, дори отчасти е възстановено електрозахранването. Работи се и по отстраняването на повредите по газопреносната система. Според ръководителя на общината, въпреки руския обстрел, местните хора вече се връщат по домовете си.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase