"Аз се събудих от звън от българските медии, всички медии ми звъняха. Преди това имаше няколко дни, когато хората питаха, звъняха, питаха: "Как чувстваме?; Как - чакаме?". Всички говореха за 16 февруари. И всъщност, и ние си говорихме между приятелите, ама все едно ние не можахме да предположим, че чак така ще бъде. Шокът, който с нахлуването ни нападна, в момента на 24 февруари, като се събудихме всички, нямаше предел. Шокът въведе хората в паника. Почнаха да бягат, почнаха да се редят опашки край супермаркетите, край моловете, край аптеките. Хората купуваха различни стоки", започна разказа си тя.
"Ние разбрахме, че вече е късно да търсим път, защото всичко е червено, наникъде не можеш да отиваш. Беше честно казано страшно, защото ти нямаш никаква информация как ще действат, не разбираш Разбираш само, че е опасно да оставаш в голям град и то в столицата. Аз там заварих войната и разбирам, че ако ще бомбардират, трябва да бягаш някъде в предградията. И така избрахме най-бързия път, по който можахме да отидем в предградието на Киев при една роднина. Отидохме в бомбоубежище", продължи Станева пред Bulgaria ON AIR.
По думите ѝ сега животът на украинците, на украинските българи, а и на всички в Украйна се дели между живот в жилището, работа и престой в бомбоубежището.
Станева сподели, че много пъти е мислела можеше ли светът да избегне "тази катастрофа, която стана".
"Специално подчертавам "светът", защото е виновен светът, целия свят. И сетне като анализирам, ние трябва да отидем по-дълбоко. Да почнем от 2014 г., когато беше окупиран Крим. Когато целият свят затвори очите си и ушите си, и се направи на глух, сляп и ням. И никой нищо не каза. Чудовището не се ражда чудовище. То се подхранва и расте. Ние нахранихме това зло", на мнение е режисьорът.
На въпрос как можеше светът да накаже Кремъл през 2014 г., Тетяна Станева отговори:
Трябва да се върнем още по-рано. 94-та година, когато Украйна дава своето ядрено оръжие, в замяна на това обещание на безопасност от по-силните. Ние си дадохме силата и се положихме на тяхното обещание, че ще ни защитят. Така беше. А всъщност стана, това че единият от този гарант просто ни напада. Това беше най-голяма грешка. Ние трябва да разберем, че винаги пропагандата върви първа, информационната война върви първа и след нея винаги идват танкове. А те хвърляха пари на информационна война и пропаганда. Безброй пари. И години наред. Безброй пари хвърляха на пето-колонически партии.
Можеше ли Украйна да не си дава ядреното оръжие и да не подписва този договор с Кремъл?
"Мисля, че можеше, но всъщност не можеше. Защото ние бяхме една млада държава. Държава още не съвсем откъсната от Русия. Много доверчиви. Много наивни. Въобще, украинците са много миролюбиви. И толкова щастливи, че тази независимост падна на главата ни", смята Станева.
Винаги бяхме потиснати от Съветския съюз и от Русия. Вече 300 години, както казват хората. Защото репресиите ги забравиха, нали? Гладомора го забравиха. А ние помним. Ние имаме още живи свидетели от това, което преживяха, подчерта събеседничката.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase