В повечето случаи "пробив" означава внезапно, драматично или важно откритие. При COVID-19 обаче изразът се  използва за описване на инфекция, която "е пробила" защитния имунитет на ваксината, а това понякога се тълкува погрешно като знак, че ваксината не работи.

За учените, помогнали при създаването на ваксините, "пробивна инфекция" означава точно обратното: доказателство, че ваксината върши работата си, точно както трябва.

Объркващо е: Колко добре действат ваксините и какво означава, ако някой все пак се зарази след имунизацията?

Първо, нека да разгледаме данните от американските центрове за контрол и превенция на заболяванията, които са анализирани от здравния екип на CNN. Повече от 164 милиона души в САЩ са били напълно ваксинирани срещу COVID-19 към началото на август. Анализът установява, че по-малко от 0,001% от тези лица - 1 507 души, са починали и по-малко от 0,005% - 7 101 души, са докладвани на CDC като хоспитализирани с COVID-19. Докладването до CDC не е задължително, но 49 щати допринасят за статистиките, което означава, че CDC разглежда тези цифри като полезна информация за това колко добре работи ваксината. Данните показват, че повече от 99,99% от напълно ваксинираните хора не са имали пробив на COVID-19, довел до хоспитализация или смърт.

Макар да е вярно, че някои от тези данни идват от времето преди варианта "Делта" да обхване страната, а след това процентът на инфекциите да се увеличи, проучване на семейство Кайзер, публикувано през юли, установи, че от повече от 18 щати, които са докладвали данни, в най-малко 95 от всеки 100 хоспитализации и смъртни случаи са били при неваксинирани или хора, които не са напълно ваксинирани.

В същото време обаче много от нас познават някой, или са чували за човек, който след пълна ваксинация е дал положителен тест за коронавирус и е показал симптоми. Може би това е учителят на децата ви, зет ви, вашият съсед, колега или механик. И макар че е страхотна новина, че можем да оставим пилешка супа на вратата им, вместо да присъстваме на панихидата им, честите пробиви карат феномена да изглежда много реален и никак не "рядък". Всъщност, тъй като ваксинираните хора не се подлагат на тестове много често, ние нямаме представа колко често се срещат тези инфекции.

Цялата ситуация ни кара да се замислим за термина "пробивни инфекции" и дали това дори е правилната фраза. Той  служи само за алармиране на онези, които вече са ваксинирани, и потенциално обезкуражава тези, които се колебаят.

В търсене на по-добър термин

Има много учени, които също не харесват фразата "пробивна инфекция".

"Мразя го, защото подчертава нещо, което много други ваксини правят", казва д -р Карлос Дел Рио, изтъкнат професор по медицина в Отдела по инфекциозни болести в Медицинския факултет на университета Емори. "Ние не говорим за случаите на грип и не казваме, че имаме "пробивни инфекции", а говорим за ефикасността... Мисля, че "пробивът" се е превърнал в термин, който се приравнява с липса на ефикасност".

Дел Рио отбеляза, че ваксините са специално проектирани да предпазват от тежки заболявания и смърт и точно това търсят тези големи изпитания за ваксини. "Инфекцията никога не е била крайна точка в тези проучвания", обяснява той. Че някои ваксини по-късно са създадени, за да предотвратяват инфекции, той казва, че е "като черешата на тортата".

Фразирането също притеснява имунолога и вирусолога д -р Барни Греъм, заместник -директор на Центъра за изследване на ваксините към Националния институт по алергия и инфекциозни болести, чиято лаборатория изигра ключова роля в разработването на ваксината "Модерна".

Греъм го описва по следния начин:

"Ваксините винаги са били предназначени да се фокусират върху болести в долните дихателни пътища - белите дробове, а не в горните дихателни пътища - носа и горната част на гърлото", обяснява той. Според Греъм човек се разболява тежко, когато вирусът навлезе в белите дробове и точно там ваксините предлагат най-добрата си защитната си бариера. Ваксините предизвикват създаването на имуноглобулини, които са протеини, които функционират като антитела. Основният генериран от ваксините е имуноглобулин G (IgG), който лесно се премества от кръвта в долните дихателни пътища (белите дробове), където може да блокира вируса. Нивото на IgG в кръвта, необходимо за проникване в тъканите на горните дихателни пътища (носа и гърлото), е много по-високо и затова е по-трудно да се блокира разпространението на вируса в носа.

"Ето защо виждаме такава последователност в ефикасността срещу тежко заболяване. Ваксината не е предназначена да защитава толкова горните дихателни пътища", обясни той.

Ето защо Греъм казва, че учените не очакват ваксините да предотвратят инфекцията. "Имахме голям късмет, че това се случи до известна степен, срещу по-ранните щамове", добавя той.

И макар че вариантът "Делта" е по-трансмисивен, което означава, че със сигурност ще се появят повече инфекции както при ваксинираните, така и при неваксинираните, ще има по-голяма разлика между двете групи по отношение на защитата срещу тежко заболяване в сравнение със защитата срещу леко или безсимптомно заболяване - обяснява Греъм. Това става ясно от данните, които показват, че по-голямата част от хоспитализациите и смъртните случаи се случват при неваксинирани, а не при ваксинирани.

Главният медицински съветник на президента Джо Байдън, д -р Антъни Фочи, директор на NIAID и шеф на Греъм, е съгласен.

"Ваксините правят точно това, което искаме да направят, когато става въпрос за това да ви предпазят от болницата, да преодолеят сериозни заболявания и със сигурност да предотвратят смъртта ви", каза Фаучи на брифинг на Белия дом.

"Важен момент, който трябва да се отбележи, е, че колкото по-голям е процентът на хората, които са ваксинирани, дори и с висока степен на защита, абсолютният брой на пробивните инфекции може да изглежда още по-висок", каза той.

Но това е само защото има повече хора, които са ваксинирани. Това е проста математика -  ако 100% от хората са били ваксинирани, тогава всяка нова инфекция би трябвало да бъде при ваксиниран човек. Но при този сценарий само малък брой хора ще умрат от COVID-19. Повече от 99% от смъртните случаи, които виждаме сега, почти сигурно биха били избегнати.

Друг начин да се осмисли привидно големият брой: Ако 1 милион души са ваксинирани срещу измислен вирус "Х" и 1% се заразят, това са 10 000 инфекции при ваксинирани хора. Но ако 100 милиона души са ваксинирани и 1% се заразят - това са 1 милион инфекции. Очевидно 1 милион е много повече от 10 000, но все пак пропорцията е същата: 1%.

Фаучи казма, че "критичният брой" е делът, а не суровият брой, на ваксинираните хора, които получават пробивни инфекции. И в рамките на този суров брой тежките заболявания и смъртта са резултатите, които толкова отчаяно искаме да избегнем.

Както той повтори по време на брифинга в Белия дом, "Ваксините срещу COVID осигуряват силна защита срещу варианта "Делта" и защитават вас, вашето семейство и вашата общност ... За самата болест това е осемкратно намаление. За хоспитализация - 25 пъти намаляване, а за смърт - 25-кратно намаляване. "

Но точните цифри за "пробивни инфекции" са трудни за установяване. Отново, част от това се дължи на липсата на национални данни за асимптоматични и леки случаи на пробив. Освен това нито една държава не проверява рутинно ваксинираните, само хора, които изпитват симптоми или които се нуждаят от отрицателен тест за COVID преди пътуване.

Имунитетът отслабва с времето

Друг фактор, който може да повлияе на броя на така наречените "пробивни инфекции" (и нашето възприятие за това колко ефективни са ваксините) е, че нивото на коронавирусните антитела-независимо дали са придобити чрез естествена инфекция или ваксина - обикновено намалява с времето.

Учените изучават въпроса за имунитета с течение на времето и все още се нуждаят от повече данни, за да знаят със сигурност колко дълго трае защитата от коронавируса. Но дори и имунитетът сред ваксинираните да се понижи месеци или години след втората доза, това все още не означава, че ваксината не работи.

"Това не е проблем", казва д -р Моника Ганди, професор по медицина и ръководител на отдел по ХИВ, инфекциозни болести и глобална медицина в Калифорнийския университет в Сан Франциско и Общата болница в Сан Франциско.
"Така е проектирана имунната система", обясни тя. "Нормално е имуноглобулините да намаляват с времето."

Тя казва, че кръвта и носът ни не могат да задържат всички антитела, които някога са произвеждали - ако нивата на антителата не спаднаха, "кръвта ни щеше да е гъста като паста".

И тъй като нашите антитела отслабват на места като носа ни, където вирусът може да навлезе в тялото ни, Ганди казва, че може да сме по-податливи на лека инфекция. "Така че това наистина не е функция на ваксината, това е свързано с това как функционира нашата имунна система", допълва тя.

В същото време обаче имунната ни система е доста умна и находчива. Тя съдържа клетки, които имат памет и започват да изхвърлят нови антитела в рамките на дни след среща с познат вирус или бактерия.

Ганди казва, че когато нивата на антителата спаднат, можем да носим маска, за да избегнем дори това леко излагане на вируса. Може да обмислим и получаването на трета доза или евентуално интраназална ваксина (която все още не е на пазара).

Въпросът за преносимостта

Като допълнителен бонус от ваксинирането (или предишната инфекция с COVID), Ганди казва, че когато Т клетките, важен войник на имунната система, срещнат вируса в носа ни, те го атакуват вируса и го отслабват. Така че дори тест за COVID-19 да открие генетичния материал на вируса, това не означава, че вирусът е задължително толкова заразен, колкото би бил при някой, който не е бил ваксиниран.

И Ганди, и Греъм изтъкват този важен момент: Вирусният товар (колко вирус е в тялото на заразен човек), също изглежда намалява много по-бързо при ваксинираните, отколкото при неваксинираните, което има големи последици за преносимостта.

Греъм обяснява, че макар да е вярно, че вариантът "Делта" създава по-висок първоначален вирусен товар, отколкото при предишните щамове, при ваксинираните този вирусен товар намалява по-бързо, а хората не го изхвърлят толкова дълго.

"В момента има данни, които предполагат, че ваксинираните и неваксинираните хора имат едно и също ниво в определен момент", обяснява Греъм. "Но ако следвате това с течение на времето, вирусният товар на ваксинираните хора намалява много по-бързо... Все още има много по-малко вирус при ваксинираните хора, отколкото при тези, които не са имунизирани. Така че ще има по-малко предаване при ваксинирани хора."

Време за промяна?

Може би е време терминът "пробивна инфекция" да се промени. В края на краищата ваксината не е като изграждането на непроницаема крепост около къщата ни, която може да бъде пробита. Тя е по-скоро като разположение на стражари-наблюдатели, които могат да дадат ранно предупреждение за предстояща атака и да подготвят обикновените войници на имунната система за защита.

Алтернативна фраза, която се използва в някои среди, е "инфекция след ваксината". Той не носи конотация на неуспех на ваксината - това е просто неутрален термин за това, което очакваме да се случи при някои хора с течение на времето.

Както посочва Дел Рио на Емори, думите имат значение. "Мисля, че "пробив", макар че вирусологично и технически може да е правилният термин, за широката общественост, може и да не е правилният термин", казва той.
Д -р Франсис Колинс, директор на Националния институт по здравеопазване, също смята, че е подвеждащо.

"Мисля, че терминът е ужасен, защото плаши хората и създава впечатлението, че ваксините не работят. Позволете ми да кажа много ясно: ваксините са изключително ефективни за предотвратяване на хоспитализации, тежки случаи - над 90%. Така че, нека не позволявайте на езика да попречи на това", каза той миналата седмица пред CNN.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase