Преди по-малко от 3 месеца, на 12-ти януари, коронавирусът бе "приклещен" в Китай. Нито един случай на заразен извън него не бе потвърден. Ала ден по-късно - на 13 януари, COVID-19 вече се бе превърнал в световен проблем. Заболели се откриваха навсякъде - в Южна Корея, Тайланд, Япония, а скоро след това и в САЩ. Пламна и цяла Европа. Една лека вълна се превърна в огромно цунами.

В света вече има над 1 милион болни. От Непал до Никарагуа болниците са препълнени, медиците изнемогват, все по-вече хора умират, а заразата сякаш не спира. На фона на всичко това навярно се питате - има ли държава, която да не е достигната от коронавируса?

Отговорът е - да.

Има 193 държави, които са членове на ООН. Към 3 април данните на университета "Джон Хопкинс" показват, че 18 от тях не са обявили нито един случай на COVID-19. Това са - Коморските острови, Кирибати, Лесото, Маршаловите острови, Микронезия, Науру, Северна Корея, Палау, Самоа, Сао Томе и Принсипи, Соломоновите острови, Южен Судан, Таджикистан, Тонга, Туркменистан, Тувалу, Вануату и Йемен.

Според някои експерти е възможно в тези страни да има болни, просто все още да не са открити. Най-голямо съмнение будят Северна Корея и разкъсаният от война Йемен. Но има и места, на които вирусът със сигурност не е стигнал. Повечето от тях са малки острови, които рядко са посещавани от туристи. Всъщност десет от тях влизат в списъка на най-рядко посещаваните места в света.

Днес живеем в свят, в който изолацията е важна, ала тези острови са изолирани още преди да започне кризата. Въпреки това президентът на едно от тези места, които са далеч от света, Науру, е категоричен, че пандемията е и техен проблем.

Науру се намира в Тихия океан, на по 320 км от всяка друга суша - остров Банаба, част от Кирибати, е най-близката земя. Най-близкият голям град е Бризбейн и с него се стига само с полет. Островът е втората най-малка държава в Обединените нации след Монако. В нея живеят 100 хил. души, а туристите на година са едва 160.

Може би си мислите, че толкова изолирано място няма да има нужда от повече дистанция. Ала държава, която има една болница, недостиг на медицински сестри и нито една машина за обдишване, не може да поеме риск. Още на 2 март президентът забранява полетите от най-засегнатите страни. Тези от Бризбейн са силно ограничени, а пристигащите австралийци трябва да се подложат на 14-дневна карантина.

Тази политиката, казва президентът Лионел Ейнгимея, се нарича "улавяне и задържане".

"Държим всичко около границите си. Използваме летището за такава граница", казва Ейнгимея. Тези, които са поставени под карантина, се преглеждат всеки ден. Ако развият симптоми, те биват изолирани още повече и тогава се прави тест за COVID-19. Пробите се пращат до Австралия. Но всички се оказват негативни. Въпреки че живеят във време на криза, повечето жители на Науру са спокойни.

"Когато погледна картата на света с всички тези случаи, изглежда така, все едно Земята има шарка. Надяваме се, че нашите молитви стигат и до другите държави и им помагат да се справят с кризата", допълва Ейнгимея.

Подобно на Науру, много други острови в Тихия окен също са обявили извънредно положение. Сред тях са Кирибати, Тонга и Вануату. 

Д-р Колин Тукуйтонга от Ниуе в Южния Тихи океан е сигурен, че това е правилната политика: Най-добрият им залог без съмнение е да избегнат кървавото нещо", казва той от Нова Зеландия. "Защото, ако влезе, тогава наистина губите контрол."

По думите му тези държави са малки и бедни. Повечето от тях нямат стабилни здравни системи, нямат дори вентилатори, а ако болестта влезе в тях, то населението силно ще намалее. Освен това обществото и без това не е от най-здравите в света.

Малък брой държави със сухопътни граници бяха пощадени от коронавируса... досега. Едва вчера Малави, държава с 18 милиона души в източна Африка, докладва за първите си случаи. Но тя беше подготвена. Страната обяви бедствено положение, затвори училищата и отмени всички визи, издадени преди 20 март. Също така се "засили и тестоването", казва д-р Питър Макферсън, експерт по обществено здравеопазване от школата по тропическа медицина в Ливърпул, чиято работа се финансира от Trucome Wellcome и който е базиран в Малави.

Той е категоричен, че "допълнителната седмица или две, в която се е подготвила“ е ценна и е "уверен", че Малави ще се справи. Страната вече се е преборила с епидемиите от СПИН и туберколоза, които са я засегнали сериозно през последните 30 години. 

Ала според данните, COVID-19 ще достигне до всяко кътче на света. И ако не Малави, то кое е най-безопасното място на Земята?

"Вероятно това ще са онези южно-тихоокеански, много отдалечени острови. Бих заложил парите си на това", казва Анди Татем, професор по пространствена демография и епидемиология в университета в Саутхемптън.

"Но в нашата глобализирана икономика не съм сигурен, че има къде да избягате от такава инфекциозна болест.“

Ограниченията - като тези в Науру, може и да работят, казва той, но те не могат да продължат завинаги.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase