Европейският проект наближава критична точка.

Комбинацията от политическа парализа, външни заплахи и икономическо неразположение заплашва да сложи край на амбициите на Европейския съюз да се превърне в самостоятелна глобална сила, като вместо това тласка държавите членки към защита на собствените им интереси.

След десетилетия на предупреждения и слаб растеж, лидерите на региона изведнъж се сблъскват с множество доказателства, че упадъкът става неудържим, пише Бен Силс, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

Френският президент - европейски привърженик предаде правото на вето върху своето правителство на крайната десница; най-големият германски автомобилен производител за първи път в историята си говори за затваряне на заводи у дома; американските технологични гиганти обръщат гръб на европейския пазар заради новите ограничения върху изкуствения интелект.

Всички тези събития са в основата на неспособността на ЕС да действа като сплотен и динамичен икономически блок, което подкопава неговия статут и влошава способността му да реагира на широк спектър от заплахи - от китайската индустриална политика до руската военна агресия или дори една бъдеща антагонистична администрация в САЩ.

Неотдавнашното безразличие или отдръпване на правителствата след призива на бившия италиански премиер Марио Драги за повече инвестиции и общи връзки в борбата със слабия растеж на производителността подчертава, че регионът почти се е отказал да прави усилия.

 „Ако искате да бъдете геополитическа сила, икономическата мощ е ключовата съставка“, казва Гунтрам Волф, професор в Свободния университет в Брюксел и старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel. “ Растежът на производителността е просто катастрофа. Европа все още е богата, но тези разлики в продължение на 20 години имат огромни последици.“

Основният проблем е, че светът преживява драматични промени, свързани с климатичния срив, демографските промени и преминаването към постиндустриална икономика - все явления, при които способността и желанието на Европа да реагира изостават.

Геополитическите съперници на региона се стремят да се възползват от тези промени, докато твърде много от най-големите членове на ЕС са обременени от икономически модели, които не са постигнали резултати твърде дълго време - и от неспокойни избиратели, които не приемат алтернативи.

 „Нещо се променя много, много драматично и много, много дълбоко в този свят“, каза бившият полски президент Александър Квашневски в интервю. „Не можем да реагираме правилно, защото сме твърде бавни.“

Разбира се, Китай се бори със собственото си икономическо забавяне, а САЩ се насочват към потенциално разрушителни избори, като публичните им финанси са в неустойчиво състояние. Но и при двете държави има системи, които до голяма степен централизират вземането на решения и генерират огромен частен или публичен капитал за отбрана и инвестиции в авангардни технологии.

Европа не разполага с нито едно от тези предимства - и това става все по-очевидно.

Разбира се, жизненият стандарт в нейните богати икономики не е на ръба на срива. Някои страни биха могли да се възползват от инвестиционни или търговски сделки със САЩ, Китай или Русия. Но колкото по-дълго се запазят настоящите тенденции, толкова по-голяма ще бъде уязвимостта на Европа от драматични сътресения.

 „Наистина вярвам, че сме изложени на риск“, заяви френският президент Еманюел Макрон по-рано този месец на дискусия в Берлин. „В близките две-три години, ако следваме класическата си програма, ще бъдем извън пазара. Не се съмнявам.“

Тези рискове вече започват да изкристализират за ЕС, тъй като зависимостта на блока от китайската икономика се увеличава заедно с нарастващия брой спорове с Пекин.

Макрон твърди, че загубата на евтините руски изкопаеми горива след нахлуването в Украйна през 2022 г. и навлизането на агресивната индустриална политика на президента на САЩ Джо Байдън, основана на интензивни субсидии, бележат разрив със стария модел, който позволяваше на европейските икономики, основани на износа, да процъфтяват.

Това се прибавя към вече съществуващите предизвикателства, породени от възхода на Китай и неговата собствена огромна производствена машина, както и от глобалния скок напред в технологичните иновации, който до голяма степен заобикаля региона.

„Европа е в опасност“, казва Дейвид Галбрейт, технологичен предприемач и инвеститор, който е прекарал кариерата си, работейки от двете страни на Атлантическия океан, и смята, че световната икономика е в разгара на трансформация, подобна на индустриалната революция.

 „Вижте какво се случи с държавите, които не успяха да се индустриализират“, казва той. „Те не се справиха много добре.“

Резултатът заплашва да нанесе щети, които надхвърлят просто изоставането в инвестициите и производителността: лидерите от региона губят вяра в европейския проект.

Това не са само евроскептици като унгарския Виктор Орбан, който е вечен трън в очите на блока. Длъжностните лица в основните европейски държави започват да гледат на ЕС като на препятствие, което трябва да заобиколят, а не като на източник на просперитет и защита, който той е представлявал досега.

Целия материал четете на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase