Доказателства за потенциални нарушения на човешките права може да бъдат загубени, след като бъдат изтрити от технологичните компании, установява BBC в ново разследване. Платформите премахват графични видеоклипове, често използвайки изкуствен интелект - но кадри, които могат да помогнат на Украйна да търси възмездие за военните престъпления на територията си, могат да бъдат свалени, без да бъдат архивирани.

Meta и YouTube казват, че имат за цел да балансират задълженията си да свидетелстват и да защитават потребителите от вредно съдържание. Но Алън Ръсбриджър, който е част от Надзорния съвет на Meta, казва, че индустрията е била "прекалено предпазлива" в своята умереност.

Платформите казват, че имат изключения за графичен материал, когато е в обществен интерес - но когато BBC се опитва да качи кадри, документиращи атаки срещу цивилни в Украйна, те бързо са изтрити.

Изкуственият интелект (AI) може да премахва вредно и незаконно съдържание в голям мащаб. Когато става въпрос за модериране на насилствени изображения от войни обаче, на машините им липсва нюансът, за да идентифицират нарушенията на човешките права.

Правозащитни групи казват, че има спешна нужда компаниите, опериращи социалните мрежи, да предотвратят изчезването на тази информация.

"Разбираме защо са разработили и обучили своите машини да свалят подобно съдържатие в момента, в който видят нещо, което изглежда трудно или травматично", казва Ръсбриджър пред BBC. Надзорният съвет на Meta, в който той участва, е създаден от Марк Зукърбърг и е известен като вид независим "върховен съд" за компанията, която притежава Facebook и Instagram.

"Мисля, че следващият въпрос за тях е как да разработим машината, независимо дали е човешка или изкуствена интелект, за да вземем по-разумни решения", добавя Ръсбриджър, който е и бивш главен редактор на Guardian.

Никой не би отрекъл правото на технологичните фирми на контрол над съдържанието, казва американският посланик за глобалното наказателно правосъдие Бет Ван Шаак: "Мисля, че притеснението възниква, когато тази информация внезапно изчезне."

Игор Захаренко, бивш туристически журналист, се сблъсква с това в Украйна. След руската инвазия той документира атаки срещу цивилни. BBC се среща с него в предградие на Киев, където преди една година мъже, жени и деца бяха застреляни от руските войски, докато се опитваха да избягат от окупацията.

Той е заснел телата - най-малко 17 от тях, както и изгорелите коли.

Захаренко искаше да публикува видеоклиповете онлайн, така че светът да види какво се е случило и да се противопостави на разказа на Кремъл. Но когато ги качи във Facebook и Instagram, те бързо бяха свалени.

"Самите руснаци казваха, че това са фалшификати, че не са докосвали цивилни, воювали са само с украинската армия", споделя Игор.

От BBC се опитват да качат кадрите на Игор в Instagram и YouTube, използвайки фиктивни акаунти. Instagram сваля три от четирите видеоклипа в рамките на минута. Първоначално YouTube налата възрастови ограничения на същите три видеа, но 10 минути по-късно изтрива всички. След като от BBC опитавт отново, видеата дори не се качват. Апелът за възстановяване на видеоклиповете въз основа на това, че включват доказателства за военни престъпления, също е отхвърлен.

Жестокостите от войната се документират в социалните медии. Този материал може да се използва като доказателство за подпомагане на съдебното преследване на военни престъпления. Но BBC разговаря с хора, засегнати от конфликта, които са видели как големите компании за социални мрежи премахват това съдържание.

YouTube и Meta казват, че съгласно техните изключения за графични военни кадри от обществен интерес, съдържание, което обикновено би било премахнато, може да бъде запазено онлайн, като гледането е ограничено до възрастни. Но експериментът на BBC с видеоклиповете на Игор показва друго.

Meta казва, че отговаря на "валидни правни искания от правоприлагащи органи по целия свят" и "продължаваме да проучваме допълнителни пътища за подпомагане на процесите на международна отчетност… в съответствие с нашите законови задължения и задължения за поверителност".

YouTube казва, че въпреки че има изключения за графично съдържание в обществен интерес, платформата не е архив. "Организациите за защита на правата на човека; активисти, защитници на правата на човека, изследователи, граждански журналисти и други, документиращи нарушения на правата на човека (или други потенциални престъпления), трябва да спазват най-добрите практики за осигуряване и запазване на тяхното съдържание", казват от платформата.

BBC разговаря и с Имад, който притежаваше аптека в Алепо, Сирия, докато барелна бомба на сирийското правителство не падна наблизо през 2013 г. Той си спомня как взривът е изпълнил стаята с прах и дим. Чул викове за помощ, излязъл на пазара и видял ръце, крака и трупове, покрити с кръв. Местни телевизионни екипи заснеха тези сцени. Кадрите бяха публикувани в YouTube и Facebook, но впоследствие бяха свалени.

В хаоса на конфликта сирийски журналисти казаха на BBC, че техните собствени записи на оригиналните кадри също са били унищожени при бомбардировки.

Години по-късно, когато Имад кандидатства за убежище в ЕС, той е помолен да предостави документи, доказващи, че е бил на местопроизшествието: "Бях сигурен, че моята аптека е заснета от камера. Но когато влязох онлайн стигнах до изтрито видео."

В отговор на този вид инциденти организации като Mnemonic, базирана в Берлин правозащитна организация, се намесиха, за да архивират кадри, преди да изчезнат. Mnemonic разработи инструмент за автоматично изтегляне и запазване на доказателства за нарушения на човешките права - първо в Сирия, а сега в Йемен, Судан и Украйна. Те са запазили повече от 700 000 изображения от военни зони, преди да бъдат премахнати от социалните медии, включително три видеоклипа, показващи атаката близо до аптеката на Имад.

Всяко изображение може да съдържа ключова следа, която да разкрие какво наистина се е случило на бойното поле - местоположението, датата или извършителя.

Но организации като Mnemonic не могат да покрият всяка област на конфликт по света.

Доказването, че са извършени военни престъпления, е невероятно трудно - така че получаването на възможно най-много източници е жизненоважно.

"Проверката е като решаването на пъзел – събирате на пръв поглед несвързани части от информация, за да изградите по-голяма картина на случилото се", казва Олга Робинсън от BBC Verify.

Задачата за архивиране на материали с отворен код - достъпни за почти всеки в социалните медии - често се пада на хора с мисия да помогнат на своите роднини, попаднали в ожесточен конфликт.

Рахва живее в Съединените щати и има семейство в района на Тиграй в Етиопия, който е изпълнен с насилие през последните години и където властите в Етиопия строго контролират потока от информация. Социалните медии обаче означават, че има визуален запис на конфликт, който иначе би могъл да остане скрит от външния свят.

"Това беше наш дълг", казва Рахва пред BBC.

Правозащитниците казват, че има спешна нужда от официална система за събиране и безопасно съхраняване на изтрито съдържание. Това ще включва запазване на метаданни, за да се помогне при проверката на съдържанието и да се докаже, че то не е било манипулирано.

 Ван Шаак, американският посланик по въпросите на глобалното наказателно правосъдие, казва: "Трябва да създадем механизъм, чрез който тази информация да може да бъде запазена за потенциални бъдещи упражнения за отчетност. Платформите за социални медии трябва да са готови да се споразумеят с механизми за отчетност по целия свят."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase