Във вчерашния ден хиляди хора от цялата страна излязоха на протест срещу насилието и да подкрепят Дебора. 18-годишното момиче, което бе обезобразено от един, меко казано, садист. Няма как да знаем всички подробности, но резултатът е ясен - едно момиче, което едва ли ще има нормален живот.

Този случай вади на показ рани в семейството, раната, че не успяхме да се преборим с мутризацията, раната, че подобни примати се превърнаха в някакъв "каймак" и модел за подражание.

Ние сме общество със средна телесна повреда, което не смее да заведе "дело" срещу политиците. А както вече всички знаем, при средната телесна повреда има опасност за живота. Но не ни пука. Не протестираме, всеки се оправя сам и както може. Не вярваме на съдебната система и имаме достатъчно поводи за това, не вярваме на управляващите, не вярваме на никого.

Но сме царе на "мирните протести", които не решават абсолютно нищо. Само самодоволно потриваме клавиатурата и тракаме в социалните мрежи, че гражданското общество е живо.

Не сме лоши хора, но сме страхливи.

Затова и всички, които ни управляват са доволни - нито можем по някакъв начин да ги коригираме, нито пък да принудим съдебната система да заработи в интерес на правото.

За нас остава Facebook, особено на поколението, белязано от промените, които не промениха нищо. И ние не направихме нищо. Сега ще разчитаме на децата си, защото те не са обременени от нашите комплекси. И не ми обяснявайте, че младото поколение било тъпо и неграмотно. Не е, има достатъчно умни и интелигентни, които да ни дърпат напред. Такива като Георги са видими, но не са мнозинство. След още едно-две поколения няма и да са модерни за никого.

Ако се замислите, в най-новата ни история има три-четири значими протеста. И трите започнали с неподправено гражданско недоволство, и трите "яхнати" от политиците. И крайният резултат е едно нищо. Така беше през 2013 г., така беше и през 2020 г. Единствената полза от тях беше, че някои от протестиращите се реализираха в политиката. Реализираха е силно казано - по-скоро претопени в политическата класа, срещу която негодуваме на маса. Може би единственият, който постигна някаква цел, беше този през 1997 г. Но той не беше и много мирен.

Спомняте ли си протестите срещу "цар" Киро в Катуница? Един смъртен случай с прегазено момче в Катуница запали почти война между роми и българи. Защото "цар" Киро и подобни нему бяха живото доказателство, че пред закона не всички са равни. За неговия легендарен фалшив алкохол се говореше в цяла България, беше се превърнало във виц. Но нито един от "царските" хора не беше осъден. Той беше и от тези, които караха коли със специален режим при движение. Случаят пак се политизира, и пак беше преди местните избори.     

Помните ли случая с изчезналия малкия Пепи през 2001 г.? Имаше голям протест, който едва не свали правителството на Костов. Да, в крайна сметка обвиниха за убийството на детето неговата майка, която не влезе в затвора заради диагноза "шизофрения". Но на политиците не се прощаваше.

Снощният протест също бе политизиран. И мъката на близките на Дебора само след два месеца ще бъде знаме в политическата кампания на местните избори. И резултатът от недоволството няма да е по-различен, просто ще припомняме случаят в Стара Загора при следващи подобни деяния.

Какви ще са последствията? Никакви. Всъщност ефект има - свалиха подкастите на Тото, защото "мъжкарят" Папазов разказал как остригал свое гадже. "Общественото Facebook недоволство" ще помете и двамата, поне за три дни.

Татуировките вече са признак, че си близо да бъдеш подхванат от съдебната система. А ако има надпис, свързан с България или герои от историята ни - това вече е ясен признак, че си "патреот" от една определена политическа сила.

Но някой да чу нещо срещу управляващите? Нали от тях зависят тези законови промени, които всички искаме?

Ако това зверство беше изкарало хората само преди няколко месеца, щеше да има призиви бившият вече главен прокурор Иван Гешев да бъде разпънат на кръст, да му се иска оставката и напоително експерти да ни обясняват как прокуратурата ни е изгнила отвсякъде. Сега ни вопъл, ни стон. Явно "реформата" е приключила.

В социалните мрежи и по площади хората се възмутиха от съдийката, която пусна обвиняемият с мотива "лека телесна повреда". Да чухте някой политик да изкаже някакво мнение за нейното решение? Ни вопъл, ни стон. Въпреки, че е имала цялата власт да остави в ареста насилника.
 
Политици се омешаха и вчера гордо сред протестиращите, даже и някакви обещания "ръсят". Колко години вече?

Някои ще кажат, кабинетът ни е нов, да му дадем шанс. Ми не е нов. Този кабинет е съставен от партии, които са в управлението през целия нов век. ДПС ли не е участвала във властта? ГЕРБ ли не ни управляваха над десетилетие? ПП и ДБ не управляваха ли и те? БСП и те бяха във властта за кратко, ИТН така и не показаха, че имат топки. Да очакваме от "Възраждане"? Ами няма как да стане. Какви спешни мерки точно да очакваме и от кого?

Всъщност част политиците не се трогнаха от 400-те шева на Дебора. Те използваха случая, за да атакуват опонентите си. Сега идва ред на Истанбулската конвенция. Тя ще бъде развявана наляво и надясно и ще бъдем убеждавани, че ако я приемем, всичко ще приключи. И да не забравяме - кой е националният ни празник също е много важен въпрос, да се разбере кои са "путинофили" и кои са добрите. Дори и за референдум се говори. А през това време ще се правят конституционни промени...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase