Гените ни ли определят да сме щастливи, или ние?

Според изследване 50% от щастието ни е в гените
Обновена: 20 мар 2024 22:00 | 20 мар 2024 21:45, Инна Ангелова
11
Гените ни ли определят да сме щастливи, или ние?
Снимка: Дари от Pixabay

Днес се отблязва международния ден на щастието и по този повод прод. Д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН) направи обяснение как гените и други фактори, които ни влияят, могат да окажат влияние върху него.

Проф. Александрова отбеляза, че ако трябва да се върнем назад във времето, още поетите, художниците и музикантите, чрез своето въображение, рисуват образа на щастието и търсят лек за раните на душата. Науката също иска да разкрие тайната на щастието. Какво знаем днес?

Молекулите на щастието

Основните молекули на щастието са серотонин, допамин, ендорфини, окситоцин и кортизол. Ефектите им варират от повишаване на удоволствието и удовлетворението до контролиране на стреса и безпокойството. Съвсем очаквано, те са главно от групата на невротрансмитерите, които, както подсказва и името им, осъществяват комуникацията между клетките на нервната система, обясни вирусологът.
Допаминът и серотонинът имат важно значение за положителното настроение и емоциите. Серотонинът се асоциира с щастието и спокойствието, а допаминът с наградата (получаване на нещо повече от очакваното) и мотивацията.

Високите нива на окситоцин същио ни карат да се чувстваме щастливи и обичани и не случайно го наричат още “химикалът на любовта”.

Според проф. Александрова гените също имат пряко влияние за това дали се чувстваме достатъчно щастливи.
Тя съобщи, че проучвания върху еднояйчни близнаци (генетичната прилика при тях е 100%) и двуяйчни близнаци (50% генетична прилика), израснали заедно или разделени скоро след раждането им, са разкрили, че генетичните фактори са отговорни за 35-50% от щастието ни. Субективното усещане за щастие се оценява по специално изработена и възприета в науката скала. Намирането на специални гени за щастие е трудна задача. Единият от първите "заподозрени" (5-HTTLPR) е отговорен за разпределението на серотонина в мозъчните клетки. Разпознати са две негови форми, означени като L и S. Оказва се, че от хората, притежаващи L-версията 69% са доволни или много доволни от живота, докато при носителите на S това се отнася за едва 19%. Друг ген (МАО-А) e разположен върху половата хромозома Х и е важен за обмяната на серотонина, допамина и норадреналина. Изследванията показват, че жените, при които този ген е по-слабо изявен, се определят като по-щастливи.

Каква е диаграмата на щастието?

50 процента от нашето щастие се определя от гените, които носим, 40 процента - от нещата, които правим, и 10 процента - от обстоятелствата в живота ни, каза биологът.

И обясни, че тази диаграма, наречена още "пай на щастието", е предложена през 2005 г. от изследователите Соня Любомирски, Кенън М. Шелдън и Дейвид Шкейд. Докладът им се появява в списанието General Psychology и предизвиква оживено обсъждане в научните среди. Според някои специалисти наследствените компоненти на щастието достигат 70-80 процента. Други напомнят, че нашите гени, житейските обстоятелства и дейностите ни не са три изолирани фактора, които поотделно моделират нашето щастие, а могат взаимно да си влияят. Освен това терминът "житейски обстоятелства" е изключително широк.

От 2013 година насам 20 март се отбелязва като Международен ден на щастието по инициатива на ООН. За щастието е ефирно състояние на духа, към което всеки се стреми. /БТА

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


11
Още по темата: щастие
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
9
1
 
1
 
! Отговори
До 2 преди 1 месец
Напълно те разбирам и се чувствам като теб, макар да не мога да се похваля с живот в чужбина, по-специално в Англия, но щом само мисълта за тази страна ме кара да изпитвам радост - значи има причини! Категорично има зависимост между мястото на което човек живее спрямо чувството му за удовлетвореност и щастие. България определено НЕ Е това място, което кара човек да се усмихва.
8
0
 
1
 
! Отговори
от 5 преди 1 месец
До от 2 - И още нещо от мен. Може и поп да съм, откъде знаеш? хаха Както аз не знам причината за завръщането ти, така и ти не можеш да си сигурен, дали не съм поп. Друг е въпросът, че дори и да бях поп (не съм), пак не си длъжен да ми се изповядваш, но не е зле да се изповядаш пред себе си... :) ... Знаеш ли със сигурност защо си го направил, тогава не би трябвало да съжаляваш. Не вярвам някой насила да те е върнал, а ако е така, вече ситуацията е различна. При всички положения пожелавам успех!
7
0
 
1
 
! Отговори
от 5 преди 1 месец
До от 2 - Прав си, причините може да са всякакви. Може да е имало семейна трагедия (дано да не е това), може да е трябвало да се погрижиш за някой близък, може да си последвал жена си/мъжа си от любов, всичко може, но все пак и сега можеш да заминеш към Англия или някъде другаде. Самият факт, че не го правиш означава, че нещо те дърпа към България. Каквото и да е, явно е достатъчно силно. Оценяй го... :)
6
0
 
3
 
! Отговори
от 2 преди 1 месец
До 6...Ей такива мили хора по улицата като теб ме депресират/ до5...Някъде да казах, че съм успешен? Парите ми стигаха, че и оставаха, толкова. Причина за прибиране може да е друга освен клишетата ти, но не си поп да ти се изповядвам.
5
1
 
5
 
! Отговори
до 2 преди 1 месец
А защо се прибра в България? Ако там беше успешен и щастлив, сега още щеше да си в Англия. Аз живях 9 години в Германия. Да се нарека успешен в онзи период, би било пресилено, но се справях с нещата горе-долу, обаче се чувствах нещастен. Откакто се върнах (2014г.) се чувствам супер и то не защото съм станал много успешен тук, а защото съм си в България. Обичам си България и българите и толкова. Дори мрачните физиономии на някои от нас ми липсваха там. Живи и здрави да сте да ме радвате... :)
4
3
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Честита пролет!
3
2
 
3
 
! Отговори
До 2 преди 1 месец
А звездите говорят ли ти пак?
2
6
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Глупости, аз като работех в Англия като проектант, при спокойният им начин на работа и живот, както и при усмихнатите служители в магазините, се чувствах спокоен и вътрешно усмихнат. Прибрах се в konmopa БГ да работя за алчен български капиталист, вечно недоволен и вечно бързащ да си прибере парите от обекта, се чувствам прегазен и в постоянна депресия. За капак и едни "мили" хора по улиците, моловете, в колите... А бе говорете ми, че гените били виновни. Да ама не!
1
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Заглавие та дрънка.

Спонсорирани публикации