Защо Сърбия реагира толкова остро на резолюцията на ООН за Сребреница?

27 май 2024 21:33, Нели Христова
205
Защо Сърбия реагира толкова остро на резолюцията на ООН за Сребреница?
Снимка: БГНЕС

Сръбското правителство и обществото продължават остро да критикуват решението на Общото събрание на ООН от четвъртък да приеме резолюцията в памет на геноцида в Сребреница през 1995 г. Но защо?

Решението на резолюцията на Общото събрание на ООН (ОС на ООН) от четвъртък да обяви 11 юли за Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида от 1995 г. в Сребреница има силно политическа роля, според регионалните участници.

Сръбското правителство и общественото мнение го критикуват твърдо още от предварителните му фази.

Белград разглежда декларацията като част от всеобхватна западна политическа и дипломатическа офанзива срещу Сърбия и сърбите по въпроси, обхващащи широк спектър. От Косово до босненския въпрос, две основни ключови точки за разговори за правителството в Белград, което ги разглежда като нерешени въпроси, произтичащи от войните в Югославия през 90-те години.

Междувременно нейните поддръжници подчертават, че резолюцията има за цел единствено да почете паметта на жертвите от събитията от юли 1995 г. в източнобосненския град.

Документът е сравним с резолюцията на ООН, определяща 7 април като Международен ден за размисъл върху геноцида срещу тутси в Руанда през 1994 г. Германия и Руанда, двете страни, които предложиха и изготвиха споразумението за клането на Тутси, одобрено от Общото събрание на ООН през 2018 г., бяха основните вносители на резолюцията за Сребреница.

Сръбският политически контекст

Докато Сърбия се готви да проведе ключови местни избори на 2 юни – включително кой ще управлява Белград – Босна и Косово все още са решаващи фактори в публичния политически дебат в страната от Западните Балкани.

Нежеланието на консервативния сръбски президент Александър Вучич да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия заради войната й в Украйна също допринесе за обтегнатите отношения между неговата страна от една страна и ЕС, САЩ и някои от нейните съседи от друга.

Потенциалното членство на Сърбия в ЕС може да бъде отложено, докато според различни проучвания на общественото мнение евроскептицизмът в балканската страна е надделял над разцъфтяващата еврофилия от началото на 2000-те години.

Независимо дали това е реакция на лудостта на разширяването, демонстрирана открито от някои в ЕС, или истинско национално чувство, в очите на някои в Сърбия колебанието към Запада е част от отблъскването срещу многобройните му искания, пишат от Euronews.

Бивша Югославия и международното правосъдие

Присъдите на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (ICTY) и Международния съд (ICJ) ясно установяват личната отговорност на лица и конкретни военни части и правят разграничение между тях и всички колективни участници, като Сърбия и Република Сръбска — босненската област със сръбско мнозинство — и геноцида в Сребреница.

Сърбия първоначално започна да предприема стъпки и да признава решенията у дома. През 2010 г. Народното събрание на страната прие собствена резолюция за Сребреница въз основа на присъдата на МС, но без изрично да споменава геноцида. След това през 2015 г. президентът Вучич отиде в Сребреница, за да отдаде почит на жертвите.

Междувременно текстът на резолюцията на ООН в памет на геноцида в Сребреница изключва сръбската колективна отговорност за "босненския геноцид" благодарение на поправка от Черна гора.

"Сърбия се опасява, че с резолюцията може да бъде злоупотребено на международните форуми и може да стане "доказателство", че сръбската нация, сръбският народ и Република Сръбска носят отговорността за геноцида", каза сръбският правен експерт Милан Антониевич.

"Когато човек чете текста на резолюцията, разбира, че без никакво съмнение тя осъжда геноцида в Сребреница и не го свързва с нито една от нациите, участващи (в конфликта). Но правното ниво и нейната формулировка са едно нещо , а политическият PR е друго."

По време на войната в Босна, в продължение на три дни около 11 юли 1995 г., армията на босненските сърби на Република Сръбска убива 8000 босненски мъже и момчета, въпреки че районът беше официално определен от ООН като "безопасна зона да цивилни".

Тези части бяха под военните заповеди на генерал Ратко Младич и политическия лидер на бившия президент на Република Сръбска Радован Караджич.

Значителен брой босненски сръбски служители, както офицери от армията, така и политици, бяха осъдени
от МНСБЮ за престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. И Младич, и Караджич бяха осъдени на живот за геноцид, наред с други обвинения.

Това беше първият път в Европа след Втората световна война и Нюрнбергския процес срещу висши служители на нацистка Германия, когато международен трибунал издаде присъда за геноцид.

"Когато сърбските политици поеха, неохотно, своята отговорност за геноцида в Сребреница, те вярваха, че са били принудени да направят това. И ако погледнете техните действия и тяхната реторика, вие наистина осъзнавате, че това неохотно поемане на отговорност се е случило при много натиск в различна геополитическа ситуация", казва за Euronews босненският историк Аднан Хускич от фондация "Фридрих Науман". "И оттогава това, което те правят, е постоянно да отричат, че геноцидът се е състоял и да използват всяка налична възможност да реабилитират лицата, които бяха признати за виновни пред МНСБЮ."

"Пропускане на възможност за използване на възможност"

След военните и политически неуспехи през 90-те години на миналия век и падането на режима на Слободан Милошевич, Сърбия започна процес на сближаване с ЕС и САЩ.

По това време Русия и Китай бяха много по-малко настоятелни, отколкото днес – "различният геополитически контекст", споменава Хускич.

Според опозиционния политик, писател и бивш сръбски министър на външните работи Вук Драшкович, Сърбия е трябвало да се присъедини към инициативата и да подкрепи резолюцията.

"За съжаление сръбското правителство пропусна възможността да използва възможността да подкрепи тази резолюция относно геноцида в Сребреница, обяснявайки, че сръбската нация допълнително осъжда престъпленията, защото сърбите, като народ, са били жертви на геноцид по време на Втората световна война", казва Драшкович пред Euronews.  "Отдавайки почит на жертвите на геноцида в Сребреница, щяхме да отдадем почит на сръбските жертви във Втората световна война."

В началото на 90-те години Вук Драшкович предложи общо помирение между народите на бивша Югославия, за да се възстанови междуобщностното доверие в региона чрез колективно признаване на взаимната и респективна историческа вина за кланетата от миналото. Това беше централният фокус на неговата външна политика и политика на сигурност, заедно с пълната интеграция на Сърбия в Запада.

След войните Драшкович се противопоставя на насилственото разпадане на Югославия и на ролята, която играе Сърбия на Милошевич, докато участва в демократичните правителства в Белград. Като ръководител на сръбската дипломация той постави основата за кандидатстване на страната си за членство в ЕС и ясен път към смекчаване на отношенията с НАТО.

Нерешеният босненски въпрос

Въпреки това изминаха повече от тридесет години от края на войната и въпросът за бъдещето на Босна и деликатния баланс между трите основни етнически общности все още е източник на безпокойство в региона.

Ключът към сложната и сложна политическа система може да бъде проследен до сключеното с посредничеството на САЩ Дейтънско споразумение от 1995 г., което сложи край на кръвопролитията между босненските сърби, хървати и бошняци, превръщайки Босна в де факто протекторат на международната общност.

Миналия месец Вучич разкритикува проекторезолюцията, като каза, че е трябвало да бъде представена в Съвета за сигурност на ООН, а не пред Общото събрание на ООН, защото "регионът все още не е стабилизиран".  

Една конституционна реформа би могла да преразгледа стриктното политическо разделение между босненските общности, установено от Дейтънското мирно споразумение, и да елиминира механизмите, които блокираха почти всички процеси на вземане на решения по етнически принцип – основната причина за всички политики на разделение в страната.

Въпреки това, след десетилетия на опити, процесът се сблъска с новата политическа нестабилност, породена от руската война в Украйна.  

"Не мисля, че има огромна воля за замяна на сегашната комунитарна система за споделяне на властта. Не виждам актьорите, които биха могли да прокарат процеса напред", коментира Хускич.  

Не мисля, че има регионална или глобална среда, благоприятна за този ход. Процесът върви в друга посока и мисля, че Босна става все по-общностна от преди. Конституционната реформа е в застой“, заключи той.

Сърбия, Босна и войната в Украйна

Украинската война и нейното разпространение оказват дълбоко влияние и промени ситуацията в Централна и Източна Европа и разпали отново неразрешените конфликти между старите противници.

"Не мога да забравя много грешното послание, предадено от Сръбската православна църква, че руснаците, каквото и да правят, трябва да бъдат подкрепяни от сърбите, защото те са наши православни братя. Ето защо Сръбската православна църква не осъди руската агресия за Украйна", каза Драшкович.

Сръбското правителство смята, че германската дипломация, водена от външния министър Аналена Бербок, изглежда оказва по-голям натиск върху Белград, отколкото други страни по много въпроси, от Косово до Русия и Босна. В края на краищата Германия беше съвносител на резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница.

"Мисля, че германската външна политика, откакто Ангела Меркел се оттегли, е много по-сурова спрямо Сърбия", казва Милан Антониевич.  "Вярно е, че Германия все още подкрепя присъединяването на Белград към ЕС и инвестира огромни суми пари в Сърбия. И все пак Берлин трябва да координира повече с Белград, особено защото следващата година, 2025 г., ще отбележи 30-ата годишнина от Сребреница."

Върховният представител на международната общност - пазачът на мира в Босна - е висшият германски служител, Кристиан Шмид.

В началото на тази година той изготви така наречения "пакет за интегритет" за Босна и Херцеговина, набор от реформи относно прозрачността на изборите и системите за борба с измамите с правила, които трябва да въведат недопустимост на военнопрестъпниците да изпълняват исканията за разширяване на ЕС.

Ръководителят на Република Сръбска Милорад Додик се противопостави на "пакета за интегритет" и заплаши с отделянето на сръбската област от останалата част от страната, ако бъде принудена да го приложи. Той също така многократно е отхвърлял правомощията на Шмид, дадени му от ООН, като го етикетират като "германски окупатор".

Додик е единственият висш служител от европейска държава, който многократно е посещавал руския президент Владимир Путин в Москва от февруари 2022 г.

Трябва да се обърне внимание на намесата на Русия?

Като дългогодишен привърженик на опозицията, Драшкович смята, че настоящата сръбска върхушка не е годна да управлява страната през следващите години и че в Белград все още има много неразрешени въпроси.

"Русия прави всичко, за да отвори балкански фронт. Тя иска балкански фронт. Може да го направи, защото контролира структурите за сигурност на сръбската държава", заклейми Драшкович. "ЕС пропусна възможността да накара управляващите в Сърбия да отворят досиетата за дейността на руските служби за сигурност в Сърбия. Задължението на Европейската комисия е да наложи на Сърбия да отвори тези секретни досиета. Това трябва да бъде приоритет."

В крайна сметка Международният ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница от 1995 г. няма да има никакво значение, според Драшкович. "Милорад Додик призна този геноцид преди петнадесет години. Той просто промени решението си", заключи той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


205
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
157
0
 
3
 
! Отговори
Близък народ ли? преди 1 месец
До Пешко....Че кой "близък" народ ще говори за "Бугарскиот окупатор", кой "близък" народ ще кара учениците си да пишат съчинения на тема "Мъчениците от Сурдулица" и как "Лошите ***" са избивали хора без и грам да каже за безчинствата на четите на Коста Пекиняц и другите Сръбски войводи в Поморавието? Да не говорим пък за Македония и геноцида над Македонските Българи, че ще ни трябват тонове мастило!
156
4
 
1
 
! Отговори
Пешко преди 1 месец
Сърбите са ясни ама не разбирам защо малка България само се меси в подобни неща? Сега още повече ще ни мразят а са ни близък народ. Не може ли да се правим на хитри? Можеше да се въздържим на гласуването. Ама голям мерак да им извадим кирливите ризи. Не са само те. Геноциди в дадени моменти от историята са извършвали поне 50% от европейските държави.
155
2
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Каквото и да пишете за помаците те са си наши братя,защищават си вярата въпреки вашите злодеяния и нечовешки набези!Ние си ги обичаме и уважаваме и вече косъм няма да дадем да падне от главите им! Свърши се с вашия злодейски покровител,сибирските негод...ници и никаквици!Затова и вдигате врява срещу героична Украйна!Вече няма да можете да колите и бесите безнаказано!Аскера всичко записва в тефтера и на всичките някой ден ще им счупи празните кра...туни!
154
4
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Радко Младич , Радован Караджич и Аркан национални герои на Сърбия
153
2
 
6
 
! Отговори
СЪРБИЯ Е преди 1 месец
ВРАГ НА БЪЛГАРИЯ
152
3
 
5
 
! Отговори
Защото преди 1 месец
Цял свят разбра за сръбския ГЕНОЦИД
151
2
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
А в Газа има ли геноцид или само в Германия.
150
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Сърбите имат югославски рефлекс да ги ухажват от две страни и да си вдигат цената. Това, обаче е нереалистично вече и освен да се изолират друго няма да стане. Проблемът е наш, че сме изоставили Македония и нямаме там едно радио или телевизия и един вестник та нещо да се чуе и за нас... голяма наша грешка. Когато да влизаме в Ес гърците тук имаха телевизия и 4-5 банки! Така се прави!
149
4
 
5
 
! Отговори
Динко преди 1 месец
До Зозо - А украинците колко българи и хора от други народи в Украйна преди това избиха? Колко православни свещеници избесиха? Колко руснаци разстреляха?
148
4
 
2
 
! Отговори
Зозо преди 1 месец
До Щерю... А при новият геноцид в Украйна колко цивилни изби Путин?
147
5
 
8
 
! Отговори
Щерю преди 1 месец
При геноцида от 1995 г. в Сребреница са избити 8 000 босненци от сърбите. При геноцида в Газа са избити 38 000 палестинци от юдеите. В отговор САЩ бомбардираха Сърбия. Но САЩ - АБСОЛЮТНО НИЩО не направиха на Израел. Толкова за "демокрацията"! Двойният й аршин е видим и за слепите! Победа на юдео-ционизма - това е тя...
146
1
 
6
 
! Отговори
Фашист гаден преди 1 месец
До Болни шовинистиКога словенците са се били? Техния луд премиер тогава предзвика разпада на Югославия. От тях се започна, но излязоха сухи от конфликта. Без военни действия.
145
6
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Много удобно се пропуска причината сърбите да изтребят всички годни да носят оръжие в Сребренеца. По споразумение анклава е трябвало да бъде демилитаризиран. Какво са правели две босненски армии там? Ааа, ходели са "на гости" на цивилните в съседните сръбски селища по Коледа и са атакували сръбската армия в гръб. Като видели босненците, че сърбите идват са изтеглили само офицерите, а войниците сърби ги яли. Скрили се сред цивилние и по горите. Жени,деца и старци не са закачани. Та кой е виновен?
144
5
 
9
 
! Отговори
Болни шовинисти преди 1 месец
Това са сърбите! С всички се биха, Словения, Хърватска, Босна, Косово после Запада им виновен като на руснаците
143
9
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
обяснявам за неродените тогава (99% от тролчетата барабар със списващия...) сребреница стана щото *** карабини направиха нещо подобно на Батак....ама сърбите не са като нас да гледат и да викат "браво! много добре ми режеш гърлото..."!!!!!
142
12
 
8
 
! Отговори
християнин преди 1 месец
Ще реатират братята сърби,и с право.Обезумелите мюсюлмани в бившата СФРЮ/славяви,но приели исляма/,създаваха много големи проблеми.И крайно време е,оглупялия наш християнски свят,да си отговори на простия въпрос,защо в целия свят все има проблеми с мюсюлманите?Независимо,че досега страхливо нашия полит-елит мълчи,не смее да говори по този въпрос.Пред очите ни арабо-африкански мюсюлмани взривяват из Европа и убиват християни.И пак мълчим.Аз лично вече не мога да мълча.
141
11
 
10
 
! Отговори
??? преди 1 месец
Защо толкова много мразите сърбите, бе??Те са ни най-близкия народ на Балканите, въпреки войните, които сме водили с тях!!Или предпочитате албанската мафия..........и хората на Хашим Тачи- Змията............мафиот и търговец на дрога, оръжие и човешки органи???
140
0
 
18
 
! Отговори
Здрав разум преди 1 месец
Каквото и да се пише,..има факти.....Преди 1989г. ЮГОСЛАВИЯ бе една от най влиятелните необвързани страни в света, но поради надменността и арогантността на сръбските комунисти сега сърбия е една малка държавица,без море и заобиколена от държави членки на нато и скоро и на ЕС.
139
3
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
,Ами кво да правят горките ...
138
4
 
11
 
! Отговори
тъпете србе преди 1 месец
се върнаха с два века назад заради безплодните съвети на монголоидните рушкиФашизоиди. Братята американци за няколко дни/нощи ги върнаха на земята в реалността.