Напоследък РСМ, след смяната на кабинета, рязко смени политиката спрямо България. Как бихте коментирали това?

Аз никак не съм изненадана от това, което се случва, защото всичко изговорено през последните седмици не е в дисонанс с опорките от времето на предизборната кампания. По време на цялата кампания, което също не беше изненадващо, антибългарският тон се изостри. Нека да не забравяме, че новоизбраният президент на РСМ Гордана Силяновска не изрече цялото име на РСМ по време на своята клетва, за което получи жълт картон от много страни. Ето защо Мицкоски по време на своята клетва реагира малко по-различно, изрече въпросното уставно име, но направи уговорката, че това име е срамно и той ще направи всичко, за да предоговори вече съществуващите договори. Нещо, което е пълен нонсенс. Но това, което може да направи Мицкоски, е да върне РСМ там, където я остави Никола Груевски. Тоест в един неблагоприятен съседски климат и с България, и с Гърция, и все още непреговаряща с ЕС. Не че в момента преговорите технически са започнали, но има договорна рамка, която е съгласувана със самата РСМ и приета.

Естествено, за да започнат преговорите, трябва да се изпълнят определени изисквания, което също не е огромна драма. Скопие трябва да изпълни условия за определени проблеми, които ЕС е констатирал. Крайно време е Скопие да започне да се държи с България като с част от ЕС, колкото и да не им е приятно.

А всъщност те как ни възприемат?

Аз бих диференцирала тяхното отношение, защото по един начин ни възприема официално Скопие, а по друг – обикновеният гражданин. И това ще го установи всеки, който скоро е бил там. По отношение на обикновените граждани - връзките са достатъчно добри, продължава интересът към получаване на български паспорти. Докато официално Скопие смята, че това е нещо напълно неприемливо, особено след като се разбра за пореден път, че висши техни държавници официално са се сдобили с българско гражданство. За тях това е някаква стигма, нещо, което не може да се случва и едва ли не то става бариера по отношение на партийната и държавна кариера.
Изговореното сега до голяма степен е в резултат на онова, което Мицкоски си постла по време на предизборната кампания. Аз не мога да го приема, но отчасти разбирам, че след всичко това, което се изрече по адрес на България по време на кампанията, сега няма как да се направи рязък завой. Ехото трябва да продължи да отзвучава в тази посока, независимо от факта, че краткият път на Република Северна Македония към Европейския съюз е свързан с добрия диалог с всеки – и с България, и с Гърция. Сърбия не я поставям в тази редица, защото там не просто има добри контакти, а отлични. Но нека да си зададем въпроса кой в крайна сметка е най-добрият гарант, най-добрият адвокат на РСМ за преговорите с ЕС. Това е България. Ако двустранните ни отношения вървят добре във всички посоки – ако се преодолее езика на омразата, нещо повече - поведението на омразата (да беше само език, с мед да го намажеш!). Там се случват отявлени антибългарски прояви, свързани с физическа саморазправа с хора, които са дръзнали да се самоопределят като българи. Понякога си мисля, че в Република Северна Македония има сили, които нямат никакъв интерес страната им действително да стане член на ЕС. Поведението на част от официалния елит на страната говори точно за това.

Тези дни се появи нещо много интересно – в „Слободен печат“ вечерта на 2 юли на официалната езикова норма на РСМ бе преведена една статия, която се е появила в гръцката преса, т.нар. гръчко тълкуване за тяхната норма, гласящо: „диалект на българския, кръстен от сърбите“. Може и да е случайно, а може и да не е, че гръцкото издание публикува подобна статия точно в деня, когато българският президент се намираше в Атина. Тук не искам да се фокусирам върху т.нар. езиков спор, не го казвам с тази цел. Но искам да покажа, че когато в Гърция решат да отговарят на Скопие, те активират абсолютно целия арсенал от възможни „оръжия“, така че ще проведат тази битка докрай. Тук бихме могли да вземем пример от нашите съседи на юг и да станем също толкова активни в отношението си към РСМ. Това е впрочем в техен интерес.

А защо не го правим, липсата на политическа стабилност и непрестанната смяна на хора, които вземат решения ли допринасят за това?

Политическата неустойчивост в България със сигурност оказва влияние върху това политиката по отношение на Скопие да бъде последователна. Но, независимо от всичко, ние все пак се намираме в благоприятната позиция да имаме една договорна рамка, която РСМ е подписала с ЕС и така нареченото френско предложение до голяма степен включва част от българската позиция. Не сме толкова активни в артикулирането на проблемите, които продължават да стоят в РСМ пред нашите партньори от ЕС. Но все пак нека да не забравяме, че имаше и евроизбори. И от момента, когато нашите депутати са се върнали в европарламента, се надявам, че ще се активизират и в това отношение. Както се казва в статията, която цитирах, на гърците им се струва, че новото ръководство на Скопие е решило да практикува политика на фанатизъм и е сигурно, че ако се продължи по този път, „хибридната държава“, цитирам дословно, няма да има голямо бъдеще.

Гърция все пак има правителство, което да провежда тази политика.

Ние отново не можем да конституираме правителство, за съжаление, но така или иначе има служебен кабинет. Служебният премиер е категоричен в българската позиция, тя не е по-различна от това, което е разписано в договора от 2017 година, чух и от президента същото, така че поне в това отношение, слава Богу, позицията ни е единна. По отношение на РСМ поведението на последните правителства, с едно изключение през 2021 година, е последователно и еднозначно, независимо от някои спорадични гласове, които артикулират и антибългарски позиции вътре в самата България.

А дали Брюксел разбира адекватно нашия спор със Северна Македония?

-    Факт е, че до голяма степен преговорната рамка бе приета, като са отчетени българските изисквания, говори, че Брюксел се съобразява с България като страна членка. Просто в РСМ трябва да  разберат, че, говорейки с България, те говорят с Европейския съюз.

Спорът, който бе езиков, вече на практика е геополитически.

Езиковият въпрос отново се активира, този път от страна на официална Атина. Нищо, което се появява в Гърция не е случайно, не можем да допуснем, че става дума за някаква импровизация. На мен ми се вижда много подходящо избран моментът. Гърция последователно е отстоявала в продължение на 27 години своя интерес и ще продължи да го прави. Редно е и ние да го направим, независимо от нашия огромен сантимент. Поне една трета от българите имаме свои роднини в РСМ, независимо от това те как се самоопределят. Тази страна е свързана с историята и езика ни, така че ние никога, независимо от рационалните аргументи за това, няма да загубим този емоционален сантимент. В крайна сметка няма нищо лошо в това; на Балканите всички по един или друг начин сме “роднини“ и тази родова свързаност би трябвало да се трансформира в модерна, икономическа, инфраструктурна и междусъседска свързаност.

А дали, именно понеже сме на Балканите, това може да стане?

Този въпрос е наистина реторичен.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase